"Честно казано, не знам какво искат тези, които в момента са в парламента. За мен този ход на ГЕРБ е като в шахмата – шах-шех. И при двата хода, и при двете възможности противникът губи. Така че ще ми е интересно, оттук нататък как ще се развият събитията, защото големият въпрос е: не какви са имената, колкото и те да са важни, разбира се, а кои ще бъдат политиките, които ще изпълнява това правителство и дали ще има мнозинство в парламента, което да подкрепя тези политики". Това заяви режисьорът Евгений Михайлов пред "Фокус" по повод предложения от проф. Николай Габровски проектопкабинет с първия мандат на ГЕРБ-СДС. "От тук основният въпрос е: искаме ли да има работещо правителство, работещ парламент, да се приемат закони, включително за присъединителния план и Плана за възстановяване, искаме ли да се въведе еврото след една година, искаме ли да сме достойни членове в "Шенген“, искаме ли да се възстанови доверието в държавата България, което от две години е разклатено, особено

след размахания юмрук и т.нар. "народни въстания“

Или искаме да продължи този хаос, този цикъл от избори след избори и дали при едни следващи избори би имало по-добър резултат за някои, или ще се възпроизведе същият резултат, след което ще имаме същите няколко месеца безвремие. И тук вече идва основното ми съмнение, че тези, които работят срещу правителството и тръгват срещу него, като че ли го правят не от незнание и не от неопитност, което би било допустимо преди една година или преди година и половина, а напълно съзнателно искат властта да бъде в ръцете на президента Радев, на неговите служебни правителства. Искат да дават хляб на партии като "Възраждане“ за прокарване на проруски интереси и проруска реторика, а България да бъде извадена от своя геостратегически избор - от Европейския съюз и от НАТО. Това е за мен изборът, пред който трябва да се изправят политиците и депутатите преди да влязат в залата на Народното събрание в сряда или в четвъртък и да гласуват "за“ или "против“ кабинета", каза още Михайлов.

По думите му от ПП и ДБ "ще спечелят малко овации от все повече намаляващите им поддръжници, ще спечелят един-два маломерни митинга и ще загубят всякакви шансове, когато и да е, да направят каквото и да е от тези програмни намерения, с които се хвалеха в продължение на едни измамни осем месеца".

"Сигурно драмата при президента не е малка, защото Радев дори наруши конституцията, назначавайки човек за министър, който е излъгал и не е български гражданин към онзи момент. Даде целия си авторитет, дори след седем-осем месеца каза, че ако имало в България повече хора като Кирил и Асен, България щяла да бъде друга. Та, този човек, след всички глупости, които извършиха "Промяната“, след докарването на България до финансова и икономическа криза, до външнополитическа изолация, явно е преценил, че му идват в повече и че е разбрал, че това, което в началото е повярвал, след това се е оказало една голяма измама. И затова ги е нарекъл "шарлатани“. Но той да си носи отговорността, както и за много други негови действия през последните две години. Но отговорност трябва да носят и тези, които избраха през 2016 г. Румен Радев за първи мандат, и тези, които го преизбраха на изборите през 2021 г.,

предпочитайки Румен Радев пред проф. Анастас Герджиков

И "Демократична България“, и т.нар. "десни“ трябва да носят солидарна отговорност с Румен Радев за много от бедите, които се случиха през тези две години. Трябва да носят отговорност и за тяхното коалиционно управление с Българската комунистическа/социалистическа партия. И ми е болно от една страна за т.нар. "градски десни“, защото там имам много приятели и хора, с които в миналото сме отстоявали едни и същи позиции, но които прекрачиха всякакви морални граници в името на това двайсетина, 25 души да получават заплати в парламента и да лъжат 100-150 хиляди души, че изповядват десни ценности. Но вече тези дни ми идва в повече, когато чувам представители на "Демократична България“ да казват, че да – те са били с БСП, защото БСП била реформаторска партия, но сега, отново благодарение на това, че са подкрепили връщането и на хартиената бюлетина, освен на машините, са се върнали отново при партиите на статуквото", коментира режисьорът.

"Цял ден се говори с лозунги, но никой не оспори тези седем приоритета, не ги коментира, не каза подкрепя ли ги или не ги подкрепя – говоря от тези партии, които се обявяват срещу предложението на правителството на проф. Габровски. И това най-малкото буди не съмнение, а съжаление, защото отново всичко отива на плоскостта "Ама не, няма да подкрепим това правителство, защото е с мандата на ГЕРБ“. Да, но ГЕРБ е първа политическа сила и по Конституция получава първа възможността да състави правителство. Но безумието продължава с това, че отричайки това правителство, казват: "Ама ние и втория мандат няма да го използваме, да не би случайно ГЕРБ да ни подкрепи, но бихме разчитали на третия мандат, който би отишъл незнайно при кого“. Ако отиде при БСП, ще го подкрепят ли този трети мандат? Или ако не се състои, значи окончателно се отива към избори? Ако отиде при партията на Стефан Янев, която е само с 12 народни представители – с абсолютно разнопосочна и размита политическа биография на всеки един от тези 12 души, ще подкрепят ли такова правителство? Или имат такава носталгия към третия мандат от времето на мандата на Беров, който беше мандатът на мафията в края на 1992 г. след свалянето на правителството на Филип Димитров? И това го казват хора, които една част от тях имат – би трябвало да имат, политическа памет за случващото се през годините. Това, че Калина Константинова или Кирил Петков, или някой друг, или там Сабрутев, или който и да е от тези тамагочита, които са в парламентарната група на "Промяната“ – 30-, 35-годишни, не помни, го разбирам, защото те са били още сукалчета, когато са се случили тези исторически събития в България. Но както многократно повтарям с риск да додея и на себе си, и на слушателите, бедите ни в последните години са заради това, че не се помни миналото, не се изучава миналото и не си даваме сметка, че същите властови центрове или задкулисни центрове, които дърпаха конците преди 33 години, продължават да дърпат конците и сега, за самите тях, за техните съветници, техните деца и техните внуци на същите тези центрове. И трябва да има наистина памет, какво се случваше през годините, кога имаше в България стабилност,

кога тръгна България напред

кога България беше приемана като равноправен член на европейската и на световната маса за преговори, кога в България идваха всички световни ръководители и кой дойде в България по времето на "Промяната“. Къде отиде Кирил Петков, в коя страна, с какви външнополитически инициативи, освен дежурното присъствие в Брюксел? Трябва да си даваме сметка, че това, което се случи с неприемането ни в "Шенген“, не е заради някаква дупка в оградата на границата или някаква измислена ситуация около санитарната  лаборатория на "Капитан Андреево“. Това, което ни се случи, е заради загуба на доверие в България, в българските институции, че са равнопоставени и равноправни и солидарни, и коректни членове в НАТО и в Европейския съюз. Никой няма да даде на България нови технологии или няма да дойдат новите самолети, или няма да бъдем приети в "Шенген“, докато България е пробита от руските интереси, и докато информацията от България има опасност да изтече към тези, към които имат такова въжделение и от партията БСП, и от "Възраждане“. И когато в една страна, която иска да е в Шенгенското западно, развито общество, има партии, които развяват руски знамена пред българските институции и които крещят "Долу Украйна!“, "Да живее Путин!“ никой няма да ни пусне в никакъв "Шенген“, никой няма да ни докара последни модели самолети или бойни системи, защото всичко веднага, всички тези технологии и тайни ще оттекат. Може би аз съм прекалено подозрителен и изговарям неща, които тези, които в момента са на властови позиции, не смеят да изговорят, но слушателите ни трябва да знаят, че "Шенген“ не е просто безвизово минаване на границата. "Шенген“ е информационна система, тя е все едно кръвоносната система на една обща държава, европейска държава. Когато минаваш границите без виза или без лична карта, когато границите между страните са отворени, те влизат все едно в общата европейска държава, в общото европейско пространство. По същия начин се обменя в "Шенген“ цялата информация в базата данни за престъпления, за всякакви не само криминални, но и военни, и други тайни. Ние няма да бъдем в "Шенген“, докато тук нямаме стабилност и няма мнозинство и правителство, на което нашите партньори могат да имат доверие. Естествено, че нашите партньори не могат да имат доверие на тези, които казаха: "Какъв да е Крим?! Руски“. Не могат да имат доверие и на тези, които в продължение на три дни

държаха украинския външен министър в коридорите на Народното събрание

без да му позволят да се изкаже в пленарна зала. Не могат да имат доверие на тези, които сключват съмнителни договори със съмнителни корпорации за съмнителни милиарди. Никой няма да ни има доверие и няма да ни пуснат никъде, ако ние не направим така, че да заслужим доверието. И докато не го разберат това българските граждани, докато не го осъзнаят и докато не го пожелаят, ще си кретаме така и ще казваме: "Да, ама те ни смятат за втора ръка хора“. Не, ние правим така, че да ни възприемат като втора ръка. Ние просто трябва да изправим глави, да се определим ясно – със Запада или с Изтока сме. Ако е с Изтока – да отиваме към Русия и повече да престанем с всякакви блянове за свободния свят. Ако искаме да сме със свободния Западен свят, към който нашите предци са се стремели и от който Съветската армия зорлем ни е извадила през 1944 г., трябва да се покажем като достойни, държащи на думата си, предвидими, прогнозируеми хора, с които може да се управлява, с които може да се седи на една маса, с които може да се споделят тайни, секрети, технологии, за да се развива общият европейски и общият евроатлантически дом. Ако ние не го желаем това нещо, никой не може да ни помогне", каза още Евгений Михайлов.