"Ние сме най-бедните в ЕС" е лозунг на недоволството. Смущаващо е, че мнозина българи в неудовлетвореността си се самоунижават, като отказват да се чувстват това, което са", коментира в интервю за "Дойче Веле" бившият премиер и настоящ Конституционен съдия Филип Димитров. 

Интервюто на ДВ с него е част от поредицата "30 години по-късно". Тя е посветена на промените в България и в целия тогавашен съветски блок, започнали преди 30 години.

"Знаех, че трябва да отпушим процеса и да променим веднага някои особено лоши закони. Затова и на 13 ноември, след свалянето на Тодор Живков, закачихме с колегата ми Константин Муховски прокламацията за незабавни законови и административни промени", припомня си той промяната през 1989 година, но признава, че не си е представял къде ще е България 30 години след това.

По думите му, България през тези десетилетия е намерила мястото си в западния свят. 

"Днес България е толкова европейска, колкото всички европейски страни. Това не значи да е богата колкото Франция или подредена колкото Германия. "Ние сме най-бедните в Европейския съюз" е лозунг на недоволството, но не ни описва като нещастна държава, а ни поставя в една доста висока категория. Особено смущаващо е, че мнозина българи в неудовлетвореността си се самоунижават като отказват да се чувстват това, което са", казва Димитров. 

"Говорят за "тях, европейците", препоръчват равна дистанция спрямо тях (т.е. нас си) и например Русия, говорят за балансирано приемане на НАТО (т.е. на себе си) спрямо "другите", изобщо тегли ги към балканска неопределеност. Тези, които работят целенасочено, за да стимулират такива чувства, едновременно с това разказват небивалици за времето на комунизма", коментира той състоянието на обществото ни.

"Затова е важно да се изучава престъпният характер на комунистическия режим. Разбирам, че повечето от тези, които някак си са успели да се справят по време на комунизма, не са престъпници и е мъчително да им докажем, че животът им е минал под знака на фалшиви и престъпни идеи. Затова и в Германия истинската морална денацификация дойде близо тридесетина години след края на войната. След тридесет години обаче тази деликатност вече е изчерпала смисъла си", смята Филип Димитров.