През средните векове имало едно право. Правото на феодала на първа брачна нощ с крепостните селянки, след което те заживявали със своите съпрузи.

Това право на първа брачна нощ на феодалите през Средновековието, освен всичко останало, е идвало да реализира един символ. Да се знае кой е господарят и кой е неговият роб.

Нещо подобно един съвременен българин би изпитал, когато прочете и види снимката от вчерашната церемония, на която руският президент Владимир Путин връчва орден „Дружба” на председателя на Национално движение „Русофили” Николай Малинов.

Феодалът, господарят, Путин използва правото си на брачна нощ с българския държавен суверенитет и по този начин показва кой командва парада.

А какво в случая означава български държавен суверенитет?

Това е правото на България да реализира в съответствие със своето законодателство, със своите конституционни принципи и със своето разбиране за национална сигурност едно досъдебно производство или навлизане вече в период на по-разгърнато разследване по обвинения в шпионаж в полза на друга държава. В случая става дума за обвинения в шпионаж в полза на Руската федерация Николай Малинов.

Такъв безумен парадокс, такова безпримерно унижение на България не се е случвало не само през годините на прехода, но може би това би могло да бъде съизмеримо единствено с онези пленуми на Централния комитет на БКП от 60-те години, когато се е обсъждало сериозно

дали България да не стане 16-та република на Съветския съюз 

Тук трябва да направим едно ясно разграничение.

Николай Малинов може да е подведен под отговорност напълно погрешно. Може да няма в крайна сметка никакви доказателства, които да доказват вина. Но това е въпрос на процедура, която трябва да премине през съдебни дела. В рамките на тези съдопроизводства Николай Малинов има правото на адвокатска защита. Ще има дълги дискусии. Ще има представяне на доказателства и контрадоказателства. В момента обаче за добро или за зло, заради истински факти или заради някаква кампанийна основа на обвинението, той е в качеството на обвиняем за шпионаж в полза на Руската федерация. Или за шпионаж в полза на организации от Русия, което е много по-прецизното от гледна точка на формулировката.

Така или иначе ситуация, при която обвинен по член 105 от Наказателния кодекс да се окаже макар и за пет дена в столицата на страната, спрямо която е обвинението, че е извършвал нерегламентирани действия и че се е бил поставил в услуга, и да му бъде връчен орден от президента на тази държава за мен означава само едно – феодалното право на брачна нощ с крепостния селянин.

След такова събитие аз мисля, че тук трябва да се надигне не дебат, а вихрушка, виелица, която да засегне не толкова принципи, текстове и правомощия на отделните звена в рамките на съдебната система, колкото изобщо това да бъде дискусия за качеството на българския суверенитет и на българското държавническо достойнство.

А те наистина са поругани.