Ако изборите за Народно събрание бяха сега, резултатите биха били следните: ГЕРБ-СДС биха взели 26,4% от подадените за партия, коалиция или кандидат гласове, ПП-ДБ – 19,6%, „Възраждане“ – 14,8%, ДПС – 14,7%, БСП – 10,6%, ИТН – 5,1%. Останалите гласове щяха се разпределят между различни други по-малки формации.

Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за БНТ. Изследването обхваща 810 пълнолетни българи в представителна извадка и е проведено чрез интервю „лице в лице“ с таблети.

Декларативната сигурност на гласуване в евентуални парламентарни избори е 35,4%. От всички заявили гласуване, 3,1% казват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого“.

Сред трите основни институции на политическото представителство и власт у нас с най-високо одобрение е президентската: с 39,5% доверие, при 43,9% недоверие. Доверието в правителството е 15,1%, а недоверието – 75,2%, а парламентът е с 12,2% доверие, при 80,2% недоверие.

Процентите до сто са за сметка на онези, които не могат да формиран отговор.

Доверието в основните политически фигури на централната власт също показва челна позиция на Румен Радев, а доверието спрямо основните партийни лидери е пропорционално на подкрепата за партиите им.

По правило у нас недоверието към публични фигури е много по-високо от доверието. Различна е и степента на запознатост, а винаги има и различна по величина група, която се колебае в отговора си. Изключението напоследък обикновено е президентът – където стойностите на доверие и недоверие са близки.

Доверието в Мария Габриел е 24,9% , а недоверието – 52%. 16,9 на сто имат доверие на Николай Денков, а 67,5% нямат доверие. Доверието в председателя на Народното събрание Росен Желязков е 14,2%, а недоверието е 56,9%.

Изследването е проведено за БНТ между 29 февруари и 8 март 2024 г. сред 810 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души./БГНЕС