България трябва да извлече политически и военни уроци от войната на Русия в Украйна, която Владимир Путин започна преди една година на 24 февруари 2022 г.

От политическата страна тази война ясно показа, че солидарността и подкрепата към жертвата на войната днес през XXI век има изключително значение. Както НАТО, така и ЕС показаха едно високо ниво на подкрепа и оказаха помощ на Украйна, в която всички страни, с малки изключения, се включиха най-активно. Благодарение на тази помощ и подкрепа Украйна успя да оцелее през тази една година.

България, за съжаление, не стои много добре. Още в началото на войната проличаха някои лековати оценки както от президента, така и от други политици, че войната щяла да приключи бързо и е ясен нейният край, и че на Украйна не трябва да се оказва помощ, защото тя била обречена. Това беше погрешна политическа оценка. Трябваше да се изчака малко и тогава да се даде оценка колко може да издържи тя. След като започна да се оказва военна помощ, нашата страна трябваше да се включи активно. Още повече, че ние имахме какво да предоставим. През първите няколко месеца Украйна разчиташе на собственото си въоръжение, което беше от съветската епоха. България може да помогне, но за съжаление, ние се включихме преди всичко на търговски начала с фирмите, които търгуват с оръжия и боеприпаси, а не като държава.

Солидарността в рамките на двата съюза, в които членуваме трябва да бъде една доминанта в нашата външна политика. Трябва да допринасяме за взимането на колективните решения в тези съюзи не само декларативно, но и практически с конкретен материален принос, предоставяйки хуманитарна и военна помощ. Това важи дори и днес, когато върховният представител на ЕС за външната политика отправи апел към всички държави да предоставят бързо така нужните боеприпаси, за да може Украйна да се отбранява. Ние разполагаме с излишъци, които са предназначени за утилизация. Вместо да даваме пари за тази цел, можем да ги предоставим на Украйна. Както виждаме и служебният министър на отбраната, и президентът са категорично против това. За съжаление, с това ние показваме не солидарност с Украйна, където живее и голяма българска диаспора. Каква ще бъде оценката им за нашата страна?

От военна гледна точка,

военните поуки

са, че има крещяща необходимост България да започне в спешен порядък да модернизира нашата армия. Изпуснахме възможността по триъгълната схема да предоставим старо оръжие и за него да получим по-ново, като заместващо от страни-членки на НАТО. Бързата модернизация е необходима. Съвременна система за командване и управление, която нашите военни формирования да използват в реално време. Между Украйна и Русия има коренна противоположност по методите и управлението на силите, докато в Русия е централизирано по веригата надолу, в украинската армия има делегирани права и отговорности на командирите, които могат да вземат конкретни решения в зависимост от ситуацията на бойното поле. На това трябва да учим нашата армия. Трябва да я тренираме в условия максимално близки до една съвременна война. Спешно трябва да модернизираме радиолокационната система, включително изтребителите ни да имат опознавателната система „свой-чужд“, работеща по стандартите на НАТО.

Друга голяма военна поука е синхронизацията на действията на различните родове войски в операциите. Докато Русия показа крещящо неумение в това отношение, Украйна се справя много по-добре. В резултат тя отблъсна агресията и дори възвърна значителна част от окупираните територии. Русия сякаш против постулатите на своята военна доктрина започна войната и дълго време я води без нужното взаимодействие и синхронизация на артилерия, пехота, танкове и авиация. В съвременните условия това е задължително. Има и още много поуки, които тепърва ще се обобщават, но въз основа на тези първи поуки ние трябва да подготвим нашите сили.

Една година след инвазията Русия не изпълни политическите и военни цели във войната срещу Украйна поради абсолютно погрешно планиране. Кремъл встъпи в тази война без да подготви страната и въоръжените си сили за нея. В изготвения първоначален план военната експертиза не беше привлечена в нужната степен. Плановете бяха съставени от службите за сигурност с ограничено привличане на Министерството на отбраната и Генералния щаб. В началото на войната тези планове не бяха сведени до силите, които трябваше да я водят. Тя беше планирана по „кримски“ вариант с някакъв блицкриг, който да овладее столицата Киев за няколко дни, да се смени политическото ръководство и в рамките на две-три седмици да приключи и да започне установяването на окупационна администрация в цяла Украйна.

Това не се случи, защото Москва не разполагаше с нужната разузнавателна информация за подготовката на украинските въоръжени сили и най-вече за волята на Украйна, като държава и общество, да се съпротивлява на тази агресия. Подценена беше и международната подкрепа за Украйна. Във военен план бяха подценени основни принципи на войната в съвременните условия, като например нашествие в много направления без съсредоточаване на силите на едно или най-много две направления, без решителна подкрепа от въздуха и т.н.

Днес руските сили се намират в отбрана и има всички шансове след получаването на по-масирана военна помощ, която се очаква от западните държави – танкове, артилерийски системи – Украйна да успее като страна, която воюва по-грамотно, да направи един решителен пробив в Запорожка област, да излезе на брега на Азовско море, така че да разсече руската армия и да я изолира, като по този начин я принуди да капитулира.

Украйна ще спечели тази отбранителна война, която ѝ се наложи да води срещу инвазията на Русия. Да се надяваме, че към края на лятото и началото на есента на 2023 г. ще имаме много по-ясна картина за самия край на войната. /БГНЕС

-----------

Съби Събев, генерал-майор от запаса. Той е първият национален военен представител на България в главната квартира на НАТО след приемането на страната ни в алианса. Неговият анализ е направен специално за БГНЕС.