България продължава да живее под възможностите си и бележи устойчиви рекорди в негативен план.

Десетилетията манипулации и толерирани от властта абсурди доведоха до пълна криза на доверието. Това също е съзнателно търсено. Така най-лесно се хвърля сянка на съмнение върху всяко различно мнение.

Както преди хиперинфлацията през 90-те години и днес икономистите ни съветват да се откажем от необмислени разходи и да пестим. Тези съвети са отправени към трудно поддържащата своя екзистенц средна класа у нас

Това заяви в интервю за БГНЕС финансистът Георги Атанасов.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него:

БГНЕС: Страната е пред избори. Няма парламент. От месеци управлява служебно правителство. Медиите постоянно публикуват скандални разкрития. Успоредно с всичко това икономическата ситуация се влошава в целия свят. Какво е мнението Ви по тези въпроси?

Георги Атанасов: Благодаря за поканата! Преди да отговоря на въпросите Ви бих искал да уточня нещо. Така се стекоха обстоятелствата, че от години прекарвам по-голяма част от времето извън страната. Не казвам, че не следя процесите у нас. Просто си давам сметка, че мнението ми е повлияно от този факт и малко или повече онова, което споделям може да прозвучи като становище на външен наблюдател.

Не ми се иска да говорим за глобални проблеми, защото тези въпроси вълнуват малка част от читателите. Това не означава, че не трябва да ги следим внимателно.

Все пак, по-важен ми се струва въпросът какво е положението на хората у нас, какво могат да очакват в близко бъдеще и какви са причинно-следствените връзки за икономическите неблагополучия?

Проблемите са много и човек може да се обърка от къде да започне. Без съмнение, необходимо е поставянето на някакви приоритети. Икономическите въпроси естествено са сред тях. Но както сам един от изявените теоретици на прехода към пазарна икономика призна, грешка беше да се започват икономически реформи преди да е реформирана съдебната система.

БГНЕС: Т.е. това е приоритет № 1?

Г. Атанасов: Погледнете сам съдържанието на медиите. И наши и чужди. За тях съдебната ни система е компрометирана. Публична тайна е, че години наред се приемат откровено лобистки закони. Това се е превърнало в специалитет на парламента.

Приемат са закони, които не се спазват – мъртво родени, тенденциозно и съзнателно писани по този начин, с пълното съзнание, че няма да се прилагат.

Издават се съдебни решения, които не се изпълняват; в това число и от държавни органи. Без това да води до някакви санкции за онези, които не изпълняват тези решения.

Издават се съдебни решения с меко казано странно съдържание. Достойни за рубриката „Смях от съдебните протоколи“.

Постоянно има съобщения за селективно прилагане на правото. От държавни институции, които по дефиниция би следвало да са защитник на обществения интерес.

Медиите са пълни с конкретни разкрития по горепосочените теми. В най-добрия случай призваната да разследва изнесените данни институция отговаря с оперетъчни постановки.

БГНЕС: Как това се отразява на икономическото положение?

Г. Атанасов: При така описаната картина, условностите в икономическия живот на страната стават прекалено много. Изненада ли е, че желаещите да инвестират у нас намаляват? Всъщност, години наред недопускането на външни инвеститори е основна грижа на окупиралите се в отделни области лица от статуквото. В този смисъл, днешното положение може да се разглежда като определен успех за тях. Което показва единствено късогледо потискане на конкуренцията. Наричам го котловинно мислене.

БГНЕС: Сам казвате, че тези тенденции продължават от години. Човек може да си помисли, че те не се отразяват толкова негативно?

Г. Атанасов: Тази неблагоприятна картина се изкривява допълнително от трудния икономически момент в международен план. Последните месеци наблюдателите отчитат най-високите цени на хранителни стоки на световния пазар от десет години насам.

Енергийният сектор в Европа преживява сътресения. При нас те са по-силни, предвид откровено политическите бариери, които блокират дори елементарните разумни решения. Като добавим икономическите последствия, породени от световната Ковид-криза, мигрантскита вълна и неблагоприятната демографска ситуация у нас става ясно, че за икономическа синергия е трудно дори да се мисли. Така ние продължаваме да живеем под възможностите си и бележим устойчиви рекорди в негативен план.

Досадно стана вече да се говори за високата смъртност, ниските доходи, високите нива на корупция, селективното правораздаване, довели заедно до напускането на страната от население в активна възраст. Успоредно с това, десетилетията манипулации и толерирани от властта абсурди доведоха до пълна криза на доверието. Това също е съзнателно търсено. Така най-лесно се хвърля сянка на съмнение върху всяко различно мнение.

БГНЕС: Доста песимистично звучи всичко това?

Г. Атанасов: Преценете сам. Някои икономисти се върнаха към съветите, които бяха популярни в началото на 90-те години и времето непосредствено преди хиперинфлацията. Имам предвид необходимостта от финансови буфери в семейния бюджет, неизбежните икономии, отказ от необосновани разходи и други подобни. Това са полезни, а вероятно и навременни съвети. Особено за живеещите с ограничени доходи. А те никак не са малко. Струва ми се, че тези хора от години са свикнали да оцеляват и едва ли следят съветите на икономистите. Затова ми се струва, че тези съвети са отправени към трудно поддържащата своя екзистенц средна класа у нас. Представителите ѝ рядко попадат в т.н. правилни списъци – на хора, към които държавата показва някаква загриженост.

БГНЕС: Не мислите ли, че песимистичните мнения засилват убеждението, че нищо не може да се промени у нас? Така е било и пак така ще бъде.

Г. Атанасов: Съгласен съм с Вас. Това също е съзнателно търсен ефект. Все пак, назоваването на проблемите няма алтернатива. Особено, когато някои външни наблюдатели започнаха вече да припомнят позабравени мнения за саморазрушителната ни природа, която често е диктувала решенията ни в миналото.

БГНЕС: Някакъв оптимистичен съвет в края на разговора няма ли да се намери?

Г. Атанасов: Не съм в позиция да давам съвети. Бих си позволил единствено да напомня, че принципите са стари, независимо, че икономиката е млада наука. Това, че сравнително късно са формулирани икономическите закони не означава, че те не са съществували в реалния свят и преди това. В резюме: наличното следва да се управлява компетентно. Може би тук е и мястото да се замислим за причинно-следствените връзки. Не разбирам на какво основание могат да претендират за доверие хора, довели нещата до описаната картина? /БГНЕС