Георги Гочев: Времето постави Слави Трифонов начело, за да си плати греховете от 90-те

"Партията на Слави е телевизионен, а не политически продукт. Политическият продукт веднага поражда действия, поражда бъдеще, а телевизионният - емоции, разказ и настояще. Видяхте какво стана след предложението за правителство - веднага всички започнахме да съчиняваме сценарии кой стои отзад. Типичен телевизионен продукт, а не политически." Тази теза развива в интервю за „Дневник“ класическият филолог Георги Гочев.

Второто, което се вижда, е, че Трифонов не се чувства добре в тази ситуация. Задачата му да състави правителство е принципно нерешима не само защото няма достатъчно депутати, но още повече защото участието му във властта е несъвместимо с ролята, която се опитва да играе до момента - на критик на всяка власт. Не е лесно 20 години да си се представял за хъш и изведнъж да станеш чорбаджия.

Оттук и третото: не съм сигурен дали Трифонов реално е искал да поеме тази роля. Ако има някакъв могъщ сценарист зад неговите действия, то това е времето. Времето, което прави така, че да те върне към началото, за да те принуди да изкупиш грешката си. Има нещо трагическо (или може би трагикомично) в цялата тази работа. Като че ли времето постави Трифонов начело, за да си плати греховете от 90-те“, казва Гочев и посочва за какви грехове става дума: „…Някой ще кажат чалгата, други ще кажат - опортюнизмът. Аз бих казал: превърната в печелившо шоу игра с човешките очаквания за справедливост и по-лек живот. Почтеното шоу е това, което казва, че е шоу. Непочтеното шоу е това, което казва, че ей сега, с малко усилие, шоуто ще стане и реалност.“

На въпрос изненадан  ли е, че Трифонов отказва всякакви преговори с партиите на протеста и действа сам, Гочев сподели своята позиция: 
„За момент сякаш забравихме какво е Слави Трифонов - Слави Трифонов е телевизорът, а с телевизор не се водят преговори; телевизорът се гледа, слуша, можеш да крещиш срещу него, да го псуваш, но не и да преговаряш с него. Ако стоиш твърде дълго в телевизора като Трифонов, ти непременно започваш да възприемаш и останалите хора като зрители. Що се отнася пък до зрителите - ако твърде много гледаме телевизия, в един момент у нас се появява и копнеж телевизорът да ни проговори лично.“