Гоним чужди дипломати, а мълчим за техните български агенти и помагачи?

Капитан II ранг о. з.  Миглен Шишков

Историята с  изгонването на руски дипломати от България и последвалия „твърд” отговор на Москва звучи като пореден режисиран и двустранно съгласуван спектакъл за пред обществото и съюзниците. Отношенията ни с Москва няма как да бъдат оцветени в оная розова тоналност, прилягаща на политическия интерес на управляващите, които и да са те. Защото фактите са такива, каквито са, а не каквито се опитват да ни ги представят. 
Докога политическата коректност ще доминира в действията и бездействията на Държавната агенция за национална сигурност (не случайно изписвам цялото наименование на службата ни за контраразунаване), която по закон и правомощия следва да ни брани от действията на чужди разузнавания и техните агентурни мрежи?

Почти всички показни мероприятия на контраразузнаването оставят привкуса на инспирирани от изчерпаното търпение на партньрски служби и правителства. Когато имаш какво да кажеш и да покажеш, направи го така, че

опонентът (дори това да е Кремъл) да замълчи

Обратното те определя като колаборационист и отнема от скромния размер на обществено доверие, с който все още се ползваш.
Когато гониш чужди „дипломати”, защо мълчиш за техните български агенти и помагачи? 
За да не дразниш мечката ли? 
За не стане ясно, че това са руски висши държавни и партийни дейци? 
За да прикрием очевидното: че в парламента (наричан от някои „Дом на българо-съветската дружба”) няма партия, лишена от ангажименти и задължения към исторически враждебната нам държава? 
Иначе можем да се зъбим на Северна Македония.  Дотам ни стигат силиците и куражът.
Ще доживеем ли времената, когато българските премиери и президенти ще се страхуват от  ДАНС?