Харалан Александров: В ситуация на пандемия и "народни въстания" кабинетът успя да се справи с ролята да бъде мразен

Година на амплитудите. Зад това обобщение за изминалата 2020 година застанаха социалният антрополог Харалан Александров и политологът Димитър Ганев в студиото на Би Ти Ви.

Двете събития, които белязаха политическия хоризонт в страната, са кризата с коронавируса и избухналите протести срещу правителството. Така, докато в началото на пандемията нивата на доверие към правителството се покачиха рязко, след няколко месеца – в разгара на протестите, те отново спаднаха. И все пак, колкото и мрачна да ни се струва 2020 г., според Димитър Ганев излизаме от годината с положителни новини.

„Приключихме с втората вълна в България. Данните, които виждаме в първите дни, са особено оптимистични. Трябва да похвалим властите, защото нашите съседи, като Гърция например, не могат да се похвалят със същото. Напротив – затягат мерките. Втората добра новина е, че с добра организация една държава като Израел успя да ваксинира 1 млн. души само в рамките на няколко седмици и е дала заявка, че до края на февруари ще успее да ваксинира над 80% от населението“, коментира Ганев.

„Това, което открихме е, че една от новата функция на правителството е да бъде мразено. Бих казал, че управлението се справи много прилично с тази роля. То понесе огромни удари и атаки, запази хладнокръвие, продължи да функционира в разгара на т. нар. „народни въстания. (…) Един от големите успехи е, че Борисов даде вярна интерпретация на това, което се случва – той успя да се държи с хората, които му искаха оставката, хвърляха яйца, заплашваха и т.н., точно като с деца, които са се развилнели и трябва да бъдат оставени да се налудуват. И това се оказва вярна интерпретация, защото голяма част от тези хора се успокоиха, а някои от тях, които познавам лично, са леко засрамени от непристойните и в някакъв смисъл некрасиви жестове, на които се отдадоха“, коментира на свой ред Харалан Александров.