Горан Благоев, кандидат за президент на Национално обединение на десницата

Прилепи и вещички, призраци и вампири. Маскирани дечица под благосклонния поглед на родителите си. А за похлупак сред ФБ приятелите ми виждам уважавана от мен професорка, изследователка на християнството и църквата в средновековна България, как сама се е увенчала с дяволски рога. Подредила и озъбена тиква в дома си. „Не бил български празник. Много важно. Да е весело.“ - гласи лаконичният й пост.
Хелоуин отново не ни подмина. Нищо че България, благодарение на правителствата от последните две години, предлага на гражданите си истинско хелоуин-изживяване – новините приличат на вестникарски подлистник в който се печатат некролози, моргите са пълни, смъртта вилнее навсякъде. А ние я пародираме. Разтоварваме се от делника, освобождаваме се от всякакви стереотипи, зачеркваме табута. Всъщност възпроизвеждаме един живот в илюзии, които превръщат кича в ценност. Не може да ни спре дори фактът, че днес в България Хелоуин не е само някаква си западна традиция, не е дори идиотски костюм на криворазбраното чуждоподражателство, а е реалност. Зловеща реалност.
Дълго време се питах, защо чужди нам традиции като Хелоуин и Свети Валентин толкова здраво се вкорениха сред българите. Струва ми се, че силата им идва не само от вездесъщата индустрия на забавлението, която е 

най-масовият съвременен наркотик

и никое общество не е пощадено от него. Популярността на Хелоуин издава един много дълбок проблем на нашето съвремие – гладът за образи. Неспособни да сме щастливи такива, каквито сме, обезумели сме да бъдем други пред другите – преуспели, самодоволни, напомпани с мускули и самочувствие, търсещи легитимност в обществото не чрез своя образ, а чрез своята маска или маски – въпрос на умение за превъплъщаване. Без-образни същества. Хамелеони. Чудовищният грим на Хелоуин чудовищно им подхожда...

В тази без-образност форматираме и децата си. С родителска безпросветност им помагаме да се спретнат по-впечатляващо за хелоуинския маскарад. Без да съзнаваме, че зловещите масчици, които им предлагаме, притъпяват способността им да различават доброто от злото; заблуждават ги, че убиецът, насилникът или злосторникът е само един костюм, в който всъщност е скрито тяхното другарче. Но така заживяват с илюзията, че агресията е маскарад, в който безнаказано можеш да влезеш в каквато ти скимне роля; че насилието и убийството може да се превърне в забавление; че със силите на мрака може да се съжителства в безспирен купон. Свикват с грозното, стават безкритични към пошлото. Насилието сред подрастващите стана норма на поведение, дрогата – по-насъщна от хляб. А колцина млади намериха утеха в окултни учения и сатанинските секти? Даваме ли си сметка, че това са все поколения, които в детството се забавляваха и с хелоуински маскаради. Продължава да е така...

Разходете се из интернет-порталите на което и да е българско училище и вижте колко много снимки има от Хелоуин и колко малко от... Деня на будителите. Без да има статут на училищен празник, Денят на Вси светии шества из българските училища дори като форма на извънкласна дейност. Видял съм го с очите си. В плановете на едно елитно училище, където се мъдреха и други инициативи от този род – като например хороскоп на учителя или фън-шуй на класната стая. Виждал съм и как

учителки се маскират наравно с учениците си,

вместо да им говорят за празника на духа. За празника на светлината, а не на мрака. За празника на пробуждането, не на злото. За празника на съзиждането, не на разрухата. Досега нито просветното министерство, нито Църквата, нито всевъзможните агенции за децата и младежите не са си и помисляли да говорят срещу уврежданията в психиката на подрастващите, които има опасност да породи уж безобидната хелоуинска веселба. Не знам и колко от останалите кандидат-президенти или кандидат-депутатите днес са издигнали глас срещу Хелоуина на българите. Дали страхът да не изгубят от електората си е по-страшен от страховитите маски на „празника“? Или това просто не е тяхна тема? Безразлично им е обезличаването на нацията?

Опиянени от свободията на новото време, ние не усетихме как изсушаваме корените си и стремглаво се сриваме в бездната на глобалната безликост. Повалихме стълбовете на вековната ни духовност в тинята на световната пошлост. Отдавна нямаме памет, че сме наследници на култура, сътворявана много преди авторите на Хелоиун-комерса да открият своята Америка и да я превърнат в обетованата земя на опростачването. Криза на идентичността. Самолишихме се от порива да възродим това, което някога са били нашите предци. Само изтърбушихме се като тикви за хелоуински фенери. Тикви в бостана на глобалното село. Които сами ще си изгният или – ако имат повече късмет - ще ощастливят прасетата от някоя световна ферма.