Най-важната задача е възстановяването на институционалността в България, заяви в интервю за БГНЕС политологът Христо Панчугов, преподавател в Нов български университет.

„Първият приоритет на фона на заявката, която дадоха от „Продължаваме промяната“, е ясен разказ за това как възстановяваме институционалната среда в България, така че тя реално да служи на интересите на гражданите, а не на нещо друго“, каза политологът.

Според него, от там започват другите разкази, свързани с управлението на кризата с коронавируса, възстановяването на върховенството на закона, управлението на икономическата криза.

Политологът припомни, че България е прекарала една година в разговор как институциите и държавността са се счупили, корупцията се е разпространила, също така чухме и посланието за нулева корупция.

Според него, спешно трябва да бъде дефиниран проблемът за корупцията. „Какъв е източникът на тази корупция? Дали е само партизанщината или посредствеността в държавната администрация? Ако е посредствеността, как гарантираме качеството на следващата администрация? Ако е посредствеността в държавната администрация, която е защитена по закон, как променяме това? Как изваждаме калинките от управлението и вкарваме смислените професионалисти вътре? Това е конкретиката на решаването на проблема с корупцията. Конкретиката не е смяна на борда на директорите на ББР“, заяви Панчугов.

Той посочи, че вместо разговор за проблемите и за дефинирането им, за пореден път сме видели едни хора, които се замерят с решения, кое от кое по-близко до реалността. Искам да чуя от четирите политически формации, които участваха в коалиционните преговори по покана на „Продължаваме промяната“, какъв според тях е източникът на корупция в България, добави политологът.

„Тази оценка ще трябва да бъде дадена за всяко едно ниво във всяка една институция в България съвсем скоро. Ако бъдещото управление не си дава сметка за размерите на този проблем и вместо това си заложи една абсолютно неизпълнима цел като нулева корупция, то се е запътило в посока, в която няма да свърши нищо добро“, подчерта Панчугов.

По отношение на новото 47 Народно събрание, което започва своята работа на 3 декември, политологът заяви: „Новият парламент трябва да започне разговор за проблемите, ако желае да възстанови доверието на обществото“.

„Видяхме само в рамките на тази година два парламента, които се замеряха с решения. Голяма част от проблемите, пред които сме изправени, са това замеряне с решения и популизмът, който цареше около тях“, каза той.

Панчугов даде пример с работата на комисията за конфликт на интереси, в която са били изнесени данни за скандала с двама български бизнесмени и нищо не се е случило след това. Фокусът се е изместил към купуването на гласове.

„Без да бъде дефиниран проблемът на българската избирателна система, бяха приети промени на парче. Изведнъж абсолютно необосновано бе въведено единствено и само машинното гласуване. Това създаде съществен технологичен ценз пред хората, които упражняват право на глас. Не видяхме какъв точно проблем ни реши машинното гласуване“, заяви Панчугов.

Според него подобен подход към законодателстването е в основата на ниското доверие към парламента.

„Предишното управление свали качеството на законодателството под минималния праг на обществено доверие. Съществуваше комисия, която трябваше да оценява качеството на законите, но тя беше разпусната под предлога, че не е била търсена и от нея няма смисъл. Това е най-висшата форма на свидетелство как се законодателства в един парламент“, подчерта Панчугов.

Новото НС трябва да прави точно обратното.

„То трябва да върне разговора в рамките на парламента, но разговорът за проблемите трябва да предхожда разговора по законопроектите, за решенията и за начина, по който ще се законодателства оттук нататък. Ако само това видим като общество, мисля, че доверието към НС ще започне да се покачва постепенно“, каза анализаторът.

Според него, все още е рано да се каже дали се намираме в края на политическата криза.

„Натискът да се излезе от нея е много голям. Вече е ясна и цената на това да не се създаде правителство. Много от субектите, които бяха част от очакванията за промяна, вече не са част от парламента, именно заради очакванията на българските граждани и разочарованието от тях. Ясно е, че тези политически формации не само са заплашени от загубата на доверие, но и от това изобщо да изпаднат от българската партийна система. Това ще е огромен натиск в посока да се създаде правителство. Ако не бъде намерен отговор на въпроса защо е необходимо да се направи правителство извън разказа за властта, то също ще бъде много краткотрайно“, категоричен е Христо Панчугов.