Историкът Иван Илчев и писателят Иван Гранитски са сред новоизбраните членове на Българската академия на науките. Те вече са академици, съобщиха от институцията, която провежда избори тази седмица.

Иван Илчев и юристът Иван Русчев са двамата нови академици в област Хуманитарни и обществени науки. Русчев е първият академик сред специалистите по право от много години насам.

В своята кариера на учен и преподавател Иван Илчев проявява забележителна последователност и образцова целенасоченост в научноизследователските търсения. Научната и научно-приложната дейност на Иван Илчев е съсредоточена в историята на България, Балканите и Европа от Берлинския конгрес до края на Втората световна война, представят новия си колега от БАН. В своите изследвания Илчев търси и намира контекста – на балканската история в европейски и глобален контекст, а на българското минало в регионалния контекст на Балканите.

Най-важните направления в научните и научно-приложните приноси на Иван Русчев обхващат фундаментални проблеми на българското частно право – неговата модификация и кодификация, неотложната нужда от приемане на български граждански кодекс. В центъра на научните интереси на Русчев винаги са били и класически институти на облигационното право –престацията – център, през който се разглеждат всички видове облигационни отношения. Особено актуални през последните няколко години са публикациите по въпросите на измението на Конституцията, на Истанбулска конвенция, на допустимостта за промяна пола и др.

Иван Гранитски е единственият нов академик в област Изкуства и изкуствознание. Писател, автор е на над 50 книги (поезия, критика, публицистика, детска литература, есеистика и пр.). За последните 3 години само е издал две значими фундаментални книги – „Енергията на българския дух“ за български писатели от Възраждането до съвременността ни, в която се показва огромното разнообразие на индивидуални творчески почерци на подбраните автори от век и половина, запазили народностния си дух и вяра, и „Душата на образа“ за български художници и скулптури, творили от 20-те години на миналия век и началото на нашия, представят го от БАН. Гранитски е бил генерален директор на Българската национална телевизия и директор на програма „Христо Ботев“ в Българското национално радио, главен редактор на вестници и списания. Основател на едно от престижните български издателства – „Захари Стоянов“ (1997) и на поредицата „Дълг и чест“.

В биологическите науки за академик е избрана Илза Пъжева. Нейните основни и научни постижения са в областта на биоинформатиката и QSAR моделирането. Тя създава световно известна школа за in silico изследване на взаимодействието на протеини асоциирани с различни болести при човека с техните лиганди. Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство – БАН.

В аграрните и лесовъдните науки новите академици са двама. Христо Найденски е учен с принос в установяването на фактори и механизми на бактериална вирулентност при домашни животни; разработването на методи за диагностика на инфекциозни заболявания с бактериален произход при животните; създаване на нови подходи за преодоляване на антимикробна резистентност. Работи в Института по микробиология на БАН, чийто директор е бил от 2012 до 2020 г.

Иван Илиев има принос в установяването на екологичните, социалните и икономическите функции на горите в България; анализиране на антропогенни горски екосистеми от ландшафта на страната; разработване на методи за реювенилизация на възрастни индивиди от стопански ценни генотипове на горско-дървесни видове. Работи в Лесотехническия университет – София, където е бил ректор (2016 – 2024 г.).

Вчера бяха избрани петима нови академици и в останалите научни области. В математическите науки новият академик е Стефан Иванов. Неговите научни интереси са в областта на геометрията и математическата физика. Той е международно признат и утвърден специалист в Римановата и комплексна диференциална геометрия, струнните теории, кватернионната геометрия и др., като едни от най-силните му резултати са в струнните теории и геометрия. Работи във Факултет по математика и информатика на СУ и в Институт по математика и информатика на БАН. Избран е за член-кореспондент през 2014 г.

В химическите науки новоизбраните академици са двама. Вася Банкова е световноизвестен учен в областта на химията на биологичноактивните природни съединения. Особено важните постижения на чл.-кор. Банкова са в изследването на прополиса – пчелен продукт с широко приложение в традиционната медицина и с все по-нарастващо значение като суровина за търговски продукти у нас и в цял свят. Нейните изследвания представляват съществен етап в развитието на съвременните представи за строежа, свойствата и приложението на прополиса.

Тони Спасов работи в областта на физикохимичното материалознание: синтез на метастабилни и нанокристални материали; фазови превръщания в метални сплави и соли; кинетика на зародишообразуване и на кристален растеж в метални стъкла; термични, магнитни и химични свойства на метастабилни материали; наноструктурирани материали за съхранение на водород и синтез и характеризиране на нанопорьозни материали с разнообразни приложения. Редица от неговите трудове са изиграли ключова роля в развитието на материалознанието.

В направление Физически науки Събранието на академиците избра за академик Александър Драйшу. Световноизвестен учен в областта на фотониката (нелинейна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси), холография, интерферометрия и взаимодействие на кохерентна светлина с вещество. Участва в разработването на нова технология за генериране на кохерентно рентгеново лъчение. Работи във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

В направление Инженерни науки беше избран за академик Петко Петков. Основните му научни приноси са в областите: теория на автоматичното управление – разработен е нов клас методи за синтез при зададени полюси и синтез на наблюдатели на състоянието на линейни системи за управление; числени методи за компютърно проектиране на системи за управление – предложен е нов метод за пертурбационен анализ на задачи в теория на управлението; цифрова реализация на сложни закони за управление – разработена е методология за синтез и вграждане на сложни закони за управление от висок ред в микроконтролери и цифрови сигнални процесори, използвани за управление в реално време.