"Западните покрайнини трябва да запазят българската си идентичност, история и култура", призова Иван Николов, председател в Културно-информационния център в Босилеград.
"Винаги съм изживявал България като родина. Роден съм на няколко стотин метра от сръбско-българската граница. Не можеш да се развиеш по друг начин, ако твоите родители винаги са ти казвали, че ние сме част от България, че дедите ми са си дали здравето за освобождението и независимостта й. Босилеград е сред най-бедните райони в Сърбия. Българското малцинство там намалява и няма да оцелее без подкрепата на България, каза пред БНР Иван Николов.
"Всеки ден са възможни изненади. Имало е времена, когато полицията нахлуваше в културния център. Изземваше книги, водеха се дела. Все още се водят за щяло и нещяло. Най-трудното е когато проблемите идват от България. Свързани са с поддръжката на българските организации и с финансирането. България може да помогне като държи отговорни своите политици за това, което правят или не правят за Западните покрайнини и сред българските общности в чужбина. Българските медии трябва да държат непрекъснато отворен този проблем в българското общество", коментира той.
"Ако районът продължи да се обезлюдява, ще загубим битката. А е важно след 100 години борба този район да запази своя български характер, история и култура. Българските фирми се опитаха, но не успяха да се установят тук. Вероятно поради натиск от страна на сръбската държава", предупреди Николов.
Фактор
"Винаги съм изживявал България като родина. Роден съм на няколко стотин метра от сръбско-българската граница. Не можеш да се развиеш по друг начин, ако твоите родители винаги са ти казвали, че ние сме част от България, че дедите ми са си дали здравето за освобождението и независимостта й. Босилеград е сред най-бедните райони в Сърбия. Българското малцинство там намалява и няма да оцелее без подкрепата на България, каза пред БНР Иван Николов.
"Всеки ден са възможни изненади. Имало е времена, когато полицията нахлуваше в културния център. Изземваше книги, водеха се дела. Все още се водят за щяло и нещяло. Най-трудното е когато проблемите идват от България. Свързани са с поддръжката на българските организации и с финансирането. България може да помогне като държи отговорни своите политици за това, което правят или не правят за Западните покрайнини и сред българските общности в чужбина. Българските медии трябва да държат непрекъснато отворен този проблем в българското общество", коментира той.
"Ако районът продължи да се обезлюдява, ще загубим битката. А е важно след 100 години борба този район да запази своя български характер, история и култура. Българските фирми се опитаха, но не успяха да се установят тук. Вероятно поради натиск от страна на сръбската държава", предупреди Николов.
Още от България
Йорданова: Кабинетът постави средната класа в риск от повече дълг и нови данъци, България - по-слаба на международната сцена
“Демократична България” остава ефективна и конструктивна дясна опозиция в Народното събрание, категорична е Надежда Йорданова
Президентският вот: битка за разпадащите се политически лагери или стартова площадка за нещо друго
Голямата интрига на президентските избори може да се окаже не просто кой ще стане президент, а кой ще оцелее политически след тях
Радостин Василев: Йотова за нищо на света не трябва да бъде избрана за президент, тя е секретарка на Радев
Обявяване на кандидатурата ми за президент е като прелюдия към обединение. Иска ми се да седна в всички кандидати на дебат, но това не може да се случи