Всеки народ има своя духовност, отличаваща го от другите народи, нации, етноси. Духовността има дълбоки корени в миналото.

Тя е натрупване и изригване не само на творческата енергия на един народ, на неговия фолклор, религиозни и обредни ритуали и вярвания, но и израз на дълбоко залегналия в човешката природа стремеж за самоизява и самоутвърждаване. Ярко извисените личности, са еманация на духовната енергия и лице на всяка исторически обособена общност . Можем ли да си представим древна Елада без Омир, Платон, Аристотел, Есхил?…Рим без Вергилий, Хораций, Овидий, европейската Възрожденска епоха и Просвещението без творчеството на Шекспир и Сервантес, Гьоте и Шилер, Волтер и Монтескьо?!

Ако хвърлим поглед към българското Средновековие и Възраждане откриваме духовната империя на Светите седмочисленици, няколко века след тях се извисява в моралния си блясък Патриарх Евтимий, а след още няколко столетия отеква разтърсващия зов на Отец Паисий и…след него идват патриотично-мобилизиращите дела на Софроний Врачански, Петър Берон, Братя Миладинови, Григор Пърличев, Джинот, Добри Войников , Васил Друмев… Това са личности-творци, с корени забити дълбоко в българската душа и даващи облик на националната ни духовност до днес.

***

Пиша тези редове, провокиран от статията „Свети Климент Охридски – македонскиот апостол Павле“, появила се във в. “Нова Македония“ –Скопие на 7 декември 2022 г. Авторът е богословът, професор д-р Ратомир Гроздановски.

Още в началото професорът многозначително заявява:“…Единствено Свети Климент е наречен „вториот апостол Павле“ како што пишува во Житието за него блажениот Теофилакт Охридски…“ И след като цитира няколко твърдения от несъществуващи първоизточници и извадени от авторовия контекст изрази, той се позовава на някакви, обслужващи измислиците, трудове –„ Дела -16, 9…“

Не си мислете, че това послание е самотен бодил сред плодородна нива! Без да подозира, професорът-богослов открехва завесата към възприетата технология за прередактиране на оригиналните извори, достигнали до нас, благодарение на съвестното им препредаване през вековете. Тази приемственост на ценностите от миналото веднага отпада с появата на „ НЕОБХОДИМОСТТА“ от създаването на новата „македонистична идентичност“. Целта е: да се изтръгне, да се заличи досегашното самосъзнание на обитаващите територията, наречена в 1944 г Социалистическа република Македония. И ето че новопровъзгласените „учени“ по команда запрятат ръкави.

Какво правят те с Пространното житие на Св.Климент Охридски от Теофилакт Охридски, появило се в ХI в.? Първо, трябва да зачеркнат или заменят навсякъде думичката „българин“ с думичката „македонец“ или в най-добрия случай да прескачат редовете, където се споменава това нелицеприятно „сквернословие“. Така постъпва и професор Ратомир Гроздановски. Ако не беше подвластен на методологията за прекрояване на първоизточниците , щеше да цитира поне някой и друг автентичен текст от Пространното житие на Св.Климент. Например: „…Когато тези светци, имам предвид Кирил и Методий, видели, че има много вярващи… но че те напълно са лишени от духовна храна, ТЕ ИЗНАМЕРИЛИ АЗБУКАТА, както казахме и ПРЕВЕЛИ ПИСАНИЯТА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК…“ И още:“… Когато мълвата, която правела Климент велик…завладяла напълно и цар Симеон…тогава царят повикал при себе си светеца…той го назначил за епископ на Дремвица или Велика и ТАКА КЛИМЕНТ СТАНАЛ ПРЪВ ЕПИСКОП НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК …“И още:“…Той ( Климент – б.а. ) съставил ясни и прости слова за всички празници, … но които са понятни и за най-простия БЪЛГАРИН…И СТАНАЛ НОВ ПАВЕЛ ЗА НОВИТЕ КОРИНТЯНИ – БЪЛГАРИТЕ…“ И все в този дух до края. А житието има 29 глави и 79 параграфи…И нито веднъж не е спомената думата „македонец“ или „Македония“

Питаме се защо македонските интелектуалци - учени, поети, писатели, философи, така робски обслужват доктрина, превърнала не само тях, но и няколко поколения в роботи на една лъжа?

Явно, творците на македонистичната духовност имат “морал“, който съвсем не е за подценяване.

***

Съществуват достатъчно податки, които подсказват, че повечето от съвременните македонски учени, политици и общественици, по принуда или доброволно, са станали проводници на тази умопомрачителна идеология на Белград. Тя се появява още в края на XIX век и има за предмет сърбизирането на българите , обитаващи Македония.

Началото може да открием в замисъла на Стоян Новакович, посланик на Сърбия в Цариград, да се издава в турската столица седмичник, носещ името „Вардар“ . Това става през 1885 г. По този повод той уведомява, в свой дипломатически доклад, министър- председателя Милош Гарашанин какви инструкции е дал на уредника на този седмичник. А те са следните:

„ПЪРВО. Спрямо Гърция да държи приятелско отношение.

ВТОРО. Уредникът да търси приятелства с гръцки журналисти и да изграждат общ фронт в борбата срещу Българската Екзархия.

ТРЕТО. С българския печат да води полемики. В хода на полемиките да проличава, че сърбите са по-силни и по-културни, че главната задача е ДА СЕ ПОЛЕМИЗИРА С БЪЛГАРИТЕ.

ЧЕТВЪРТО. Спрямо Русия абсолютно пасивно.

ПЕТО. Спрямо сърбите да има хладнокръвно и обективно държане. Нищо да не се споменава за нашите намерения, но внимателно да се регистрира какво е направено и какво се прави и да държи читателите в течение - в патриотичен дух.

ШЕСТО. Спрямо Турция най-голяма лоялност.“ (Климент Джамбазовски, „Културнообштествените врски на Македонците со Србите во текот на XIX в.“, Скопиjе,1960 г., стр.157)

През 1888 г. Стоян Новакович развива тези шест точки в добре структурирана доктрина за подмяна на генетичния код на българите в Македония, която през 1934 г. е възприета от Коминтерна, а от 1944 г. - практически приложена от Титовия режим в Социалистическа република Македония.

Днес, в самостоятелната македонска държава белградското „държавотворно“ наследство продължава да диктува правилата. И това има своите логични обяснения…

***

В образователната система на Социалистическа република Македония, като съставна част на Федеративна Югославия, доктрината на Стоян Новакович е основополагаща. Учебниците по история и по всички хуманитарни дисциплини са пронизани от идеите на този идеолог на пансърбизма, облечени в униформата на Титовия комунизъм.

Ако искате да разберете как се редактира делото на Светите братя Кирил и Методий и на техните ученици и след 30 години самостоятелна държавност, отгърнете „Историjа за прва година гимназиско образование“, издадена в Скопие през 2006 г. Авторите са все изтъкнати “ авторитети“ – Блаже Ристовски, Шукри Рахими, Симо Младеновски, Тодор Чепреганов, Митко В.Панов.

На страница 148 на този учебник четем:“… Методиjа како вojвода, во 845 г. бил испратен за управник на Словенското Кнежество во Македониjа…Бидеjки во ова кнежество живеелe Струмjаните, Методиjа имал задача да jа осигури нивната подршка во заштита на Македониjа ОД НАПАДИТЕ НА БУГАРИJА…“ И още един шедьовър на манипулативната историография, на следващата страница:“…Бидеjки во тоа време Бугариjа имала воен договор со Франките, а Бугариjа истовремено воjувала против Византиjа, византискиот император Михаил III ги испратил Константин и Методиjа всушност во една мисиjа ШТО ИМАЛА И АНТИБУГАРСКИ КАРАКТЕР…“

Принципът е България по всеки повод и с всички средства да се сатанизира…

Промиването на мозъците няма спирачка . Най- малките ученици също са подложени на „елегантна“ обработка. Това разбираме от учебника „ЖИВОТОТ НА ЛУГЕТО ВО СРЕДНИОТ ВЕК –Работна тетрадка со избор на текстови за ИСТОРИJА за шесто одделение“. Автори са Коста Аджиевски и Виолета Ачкоска.

Позволявам си да се спра само на един текст. Той е на страница 15 и има заглавие „Победата на Самуил во битката каj Траjанови врата“. Това е откъс от труд на византийския автор Лъв Дякон – Х в.

Откъсът, според учебното помагало, започва така: „…Царот Василиj откако собра воjска, брзо се упати против Мизите…“

Вземам това изречение само заради думичката „мизите“, която под черта на долния край на страницата е обяснена така: “Племиньа кои во стариот век го населувале Балканскиот Полуостров. Лав Гакон со ова име ги нарекува поданиците на Самуил“…

За да стане ясно на „творците“ на този учебник кои са мизите, ще цитирам началото на Краткото житие на Св.Климент Охридски от Димитър Хоматиян - ХIII в. Житието започва така: „Този велик наш отец и светилник на БЪЛГАРИЯ бил по род от европейските МИЗИ, които народът обикновено знае като БЪЛГАРИ…“

***

Да лъжеш нагло. Да фалшифицираш безогледно изворови свидетелства за миналото на народа! Да величаеш злодеите на този народ и да им издигаш паметници… Това правят днес духовните наследници на Стоян Новакович в РС Македония.

Каква гавра с паметта на будителите, героите и мъчениците, с паметта на жертвите на трийсетгодишната сръбска окупация и борците срещу нея!?

Защо днешните „възпитатели“ на народа мълчат за плесницата, която сръбският престолонаследник Александър удря на невръстната Васка Зойчева от Скопие през октомври 1912 г. само заради това, че на въпроса му „ Шта си ти?“, отговаря: “българка“. Защо мълчат, за подлото убийство на учителя Атанас Лютвиев от Прилеп, само заради тоста, вдигнат пред „съюзническите“ сръбски офицери за здравето на българския цар Фердинанд?! Защо мълчат за повсеместните убийства на войводи и четници на ВМРО и на хиляди знайни и незнайни обикновени българи през същата есен на 1912 г.? Защо мълчат за подвига на поетите-войводи Любомир Весов и Илия Кушев през ноември 1922 г., загинали в сражения със сръбски военни подразделения, за студентите от Скопския процес -1927 г., за саможертвата на Мара Бунева?!...

И без илюзии!

Предстоят битки. Не за властта, привилегиите и облагите.

Предстоят битки за истината и за душата на Македония. /БГНЕС

--------------------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.