Дойче Веле

В началото на своята статия във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ отличният познавач на българската политика Михаел Мартенс обяснява, че главната цел на досегашните опозиционни партии е била трайно да отстранят от властта дългогодишния премиер Бойко Борисов. „Борисов, който в продължение на близо две десетилетия поставя своя отпечатък върху българската политика като кмет на София и после като премиер, в очите на опозицията е причина за всички злини в изтерзаната от корупция балканска страна. Най-вече една нарастваща част от младите избиратели гледат така на нещата.“

"От ИТН демонстрират странно разбиране за демокрацията"

След като обяснява накратко за двете гласувания тази година, Мартенс пише: „Партията „Има такъв народ“ на шоумена, изпълнител на балканска поп-музика и популист Слави Трифонов все по-отчетливо се изявява като пречещ фактор. (…) От минималната си изборна победа тази партия извлече претенцията да управлява сама страната. Тя предложи собствена правителствена листа и поиска от останалите опозиционни партии без никакви дискусии да ѝ осигурят мнозинство в парламента. След което се провали - и то не само заради някои съмнителни кандидатури: в лицето на политика Тошко Йорданов ИТН демонстрира странно разбиране за демокрацията“.

Авторът обяснява какви стъпки следват занапред и анализира шансовете на "Демократична България" (ДБ) при следващото гласуване: „Тя е в подем, но едва ли ще успее да стане масова партия. Реформаторските сили в България черпят определена надежда и от две популярни лица в настоящото служебно правителство: това са финансовият министър Асен Василев и министърът на икономиката Кирил Петков. Много хора в България биха предпочели да се мине без трети избори, ако преходното правителство с Василев и Петков би останало на власт. Със своята солидност и с разкриването на случаи на корупция при предишните правителства те само за няколко месеца успяха да спечелят доверието на широки слоеве от електората.“

Друг германски автор, Кристофер Неринг, пише в свой анализ за ДВ на немски, че двете изгряващи звезди засега се снишават, включително и поради това, че до следващите парламентарни избори има твърде малко време - недостатъчно за създаване на нова политическа структура.

"Промяна на мисленето в българското общество"

Михаел Мартенс обяснява, че в политическа София се говори за сформирането на нова партия, а Христо Иванов и президентът Румен Радев вече били обсъдили тази възможност. По същата тема Неринг пише, че през тази година влиянието на Радев извънмерно е нараснало. Той цитира и Първан Симеонов, който казва: „Президентът Радев е големият печеливш от протестната вълна и от сегашния политически пат. След края на ерата Борисов той е най-силната политическа фигура“.

Към края на анализа си във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ Михаел Мартенс констатира: „Икономически най-слабата държава в ЕС, която сега чака скорошно приемане в еврозоната, живее днес в политическа несигурност“. Кристофер Неринг също констатира: „България несъмнено се намира в криза. (…) Парадоксално е, но тази трайна политическа криза доведе до промяна на мисленето в обществото“.