Калина Андролова, БНР

Политическата самоувереност на Румен Радев предизвика партиите да извадят срещу него силни кандидати за позицията президент на България. Определено кандидатурите на ректора на Софийския университет проф. Герджиков и на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов ще ликвидират напълно възможността Радев да спечели изборите на първи тур и ще направят електоралното прегрупиране на балотажа почти непредсказуемо.

Формацията на Асен и Кирил спря възхода на „Демократична България“ и съответно Христо Иванов и Атанас Атанасов добре разбират, че им беше извъртян много неприятен номер. „Демократична България“ са поставени в истински капан. Тяхната идентификация оттук нататък трябва да минава през отхвърляне на проекта, възникнал от служебния кабинет на Радев, но едновременно с това се налага да запазят добро възпитание в политическата риторика спрямо Асен и Кирил, надявайки се на обща коалиция в бъдещия парламент. Затова „Демократична България“ ще използва кандидата си за президент, за да се разграничат категорично от „Продължаваме промяната“. И то по начин, който ще бъде плесница за Радев. Защото кандидатурата на Лозан Панов без съмнение ще мобилизира цялата електорална общност на „Демократична България“ до последния избирател.

Споразумението, което двамата министри на Радев искат да подпишат с „Демократична България“ и с „Изправи се! Ние идваме“, има нулева полза за Христо и Мая. Такова споразумение цели единствено да ги обезвреди в периода на предизборната кампания и да осигури на „Продължаваме промяната“ безметежно нарастване. Не бих казала, че това е скромно предложение от гледна точка на електоралната кражба пред смаяните погледи на уж „партньорите“. Споразумението обещава обща коалиция след изборите и така парира опасността от груби удари в политическата битка. Радев този път хвърли добре заровете, които още се въртят. Направи обаче една тактическа грешка – реши, че обещанието за бъдеща коалиция ще принуди „Демократична България“, ако не за явна, то за мълчалива подкрепа в президентската надпревара. Вместо това от „Демократична България“ заговориха за живеене в несъответна на Конституцията президентска република, за свръхконцентрация на власт. Христо Иванов заяви, че проектът на Асен и Кирил технологично продължава смисъла на служебното правителство и по този начин ще представлява поредната концентрация на безконтролна власт.

В голямото уравнение този път много активно се включи и социологията. Шокиращо е да се наблюдава как социологията моделира политическото пространство, като приспива определени политически сили, за да не бъдат активни. Социолозите от „Галъп“ твърдят, че електоратът ще постави „Продължаваме промяната“ на второ място след ГЕРБ. От начина, по който са представени резултатите, става ясно, че „Галъп“ навлиза на терена като опитен играч и започва да подрежда фигурите съобразно симпатиите и ползите си. За да тушира ударите към новата формация „Продължаваме промяната“, „Галъп“ дава добре обмислени живописни прогнози за коалициите на Мая и Христо. Защото, ако на Мая ѝ се покаже резултат от 3,6%, тя изобщо няма да се съобразява с каквито и да е споразумения и ще подхване нападателна стратегия. Затова ѝ се стъкмяват едни 4,1%, пък нека тя се чуди дали да води война, за да набира гласове, или да бъде мажоретка на „Продължаваме промяната“. Същото е и с Христо Иванов, показват му се 12%, като междувременно възниква основателният въпрос: а откъде идват тези 15% за Асен и Кирил, които „Галъп“ им съчинява? Естествено, от преразпределение на гласове, които вече са дадени за „промяната“. От „Демократична България“, чийто резултат ще падне вероятно до 8%, а Мая Манолова ще се окаже под чертата. Идват и от „Има такъв народ“, които много наивно се пришиха в подкрепа за Радев. И ще загубят от това, че пропускат да се обозначат през своя собствена кандидатура за президент. Симпатиите и лоялностите от предишните избори ще се прегрупират отново. Например, партията на Слави, която похити разпръснат електорален ресурс, след което го подложи на пълно разхищение предвид инфантилното си поведение, със сигурност ще загуби доста от значението си.

„Продължаваме промяната“ ще дръпнат от лявата част на политическия спектър един нищожен процент. От ляво за Асен и Кирил ще гласуват хора, които вече симпатизират само на Радев, а преди това са били периферия на БСП, но със сигурност не са твърдо ядро. Ако „Галъп“ признае този факт и покаже занижаване на резултатите на „ДА България“ и ДСБ, предизборният дебат с „Продължаваме промяната“ няма да е дружелюбен. „Галъп“ приспиват засегнатите партии, за да не бъде кампанията груба, а на практика да се развие в подкрепа на новата формация. „Време е за коалиция“, каза многозначително Радев. Явно досега някой саботираше възможността за коалиция, но сега е време, защото Радев позиционира проекта, който произтича от служебния му кабинет. Истината е, че малко ни дотегна тази прекомерна интрига, чиято цел е получаване на цялата власт в държавата. Етичната сигнална лампа ни напомня да внимаваме с хора, които крият мислите си в чужди глави и искат да са единствени в пантеона.