Д-р Любомир Канов

Голодомор, Гулаг, Белене, Ловеч, Скравена и безбройно много други масови убийства по цялата планета извършени от комунисти не са ли достатъчни, за да се приравнят тези чудовищни престъпления към геноцид? Освен Холокост не са ли извършени други жестокости срещу човека и срещу цели народи, заслужаващи вниманието на цялото човечество, пък даже и на Холивуд? Защо не е заклеймен завинаги отвратителният болшевизъм, който заедно с нацизма е по същество най-обикновен социализъм, 

“банално зло” свеждащо човека до нищожна бурмичка в социален експеримент, 

който иска да “подобри” света и да го превърне в послушен инструмент или пък да го погуби, ако не се подчинява? Защо и до ден днешен някакви активни “борци” срещу злият западен капитализъм поддържат версията, че Путин не е продължител на геноцидните практики срещу Украйна извършени от рабодателя на дядо му Йосиф Сталин, чийто готвач е бил, а е вожд на съпротивата срещу колективният несправедлив, неправославен Запад? С какво жертвите на Холокоста се различават от жертвите на Голодомора и замръзналите като цепеници в ледовете на задполярните лагери невинни жертви на комунизма? Няма ли най-накрая Човечеството да разобличи един път завинаги тази

 мрачна Империя на Злото,

 която заради заслугите на същият този масов убиец Сталин при разгромяването на другия масов убиец Хитлер и то с помощта на колективният Запад, срещу когото днес “воюва” в Украйна внукът на готвача на Сталин, да я постави на бунището и светът най-накрая да започне да диша спокойно. 

Не, не казвам, че след това рожбата на Сталин и Мао, Червеният комунистически дракон Китай няма да е проблем. Но е добре да се помни, че все пак Великата Китайска стена е била построена като отбрана срещу монголските орди и за закрила на тяхната развита цивилизация от разрушение. Велика цивилизация впрочем. А Московията е основана от същите тези монголоидни орки от Златната Орда с точно обратната цел: завладяване на чужди земи, агресия, разрушения и смърт и то винаги под претекста за особена върховна справедливост. И не е ли време да престанем да слушаме и четем брътвежите на Сартр, Чомски, Жижек и тем подобни марксисти и да прочетем “Социализъм” на Лудвиг фон Мизес? Най-накрая издадена на български, сто години след като е била написана.