Д-р Димитър Наумов, изкуствовед

  Предходната ми публикация във Faktor.bg (април, 2023г., б.а.) беше рецензия за документалния филм „Навални”, удостоен с Оскар. Тогава ти, читателю любезни, ме поощри, относно естетическата художественост на моята гражданска позиция. Но сега горчиво преглъщам твоите съболезнования, че съм се оказал лош и зъл пророк...  

Защото Навални действително беше унищожен. Наистина! Някъде в концлагерите на Путин – от Подмосковието до отвъд Полярния кръг... Какво да се прави (като у Чернишевски)? Да се примолим за индулгенцийка! Всички ние.

 Нека вместо реквием (по Моцарт), още днес да нахвъляме тезиса на сценарий, ала вече за игрално кино – неизбежното Ватерлоо (като при Бондарчук) на нашественика и насилника, което ще се сбъдне. Въпреки, че подобно на Сталин е обрамчил една шеста част от света (според Дзига Вертов) с каторги и избирателни секции.
 А до неотвратимия финал на филма, из тая безбрежна пустош ще се скита змиевидна върволица (сякаш пред камерата на Айзенщайн, на Пудовкин или Довженко) от мобилизирани гласоподаватели, притиснали лява длан о изнурена гръд, с вирната дясна ръка в нацистки поздрав, викайки:

– Аве, Владимире, осъдените на смърт те приветстват!