Кой и защо мълчи за шпионския скандал?

Лютви Местан

Поредното разкритие за руска шпионска мрежа на територията на суверенна България- член на НАТО и ЕС( този път с участието на български граждани, високопоставени служители във военното ни разузнаване) постави на изпитание реалната политическа идентичност на партиите в страната. Имам предвид, разбира се, десните партии. или поне тези, които се определят като десни. Левите и популистите са по дефиниция проруски. Те, както и президентът, е естествено да мълчат. Неприемливо, осъдително,но разбираемо с оглед на профила им.
Думата ми в този пост е за десните. Те 

нямат право да се наредят по толкова важна тема до мълчанието на президента, 

на левите и на популистите. Инак престават да бъдат десни, защото не биха покрили най-важния критерий за дясна политика- категоричния евро-атлантизъм
Атлантизмът не е въпрос на гола декларативност, а на конкретни действия и отговорни позиции именно в такива ситуации. Цветанов го е разбрал и излезе със специална позиция. Евалла! 
С нетърпение очаквам позицията преди всичко на Демократична България(ДБ), дори с цената на разграничението на отношението им към Гешев. Аз самият вече две години съм обект на тотален прокурорски произвол и репресия, но това не ми пречи в конкретния случай от една страна да осъдя 

поредната руска провокация срещу страната ми 

и от друга да подкрепя действията на българската прокуратура срещу нея.

Имам още един аргумент. Руският шпионски скандал съвпадна с края на 7 годишнината и началото на осмата година от най- бруталния акт на погазване на международното право в нашето съвремие- незаконната окупация на Украински Крим от Русия.
Мислете за съдбата на Украйна, за съдбата на Украински Крим, като за въпрос на собствената ни национална сигурност и суверенитет!