"Намираме се в тежка икономическа криза, която започва да наподобява социална, защото е и здравно. Тези 320 милиона се дават на най-засегнатите групи, най-уязвимите групи. Смятам, че като едно солидарно общество, помагаме на най-уязвимите, без да нарушаваме фискалната дисциплина. Хубаво е, обаче, че има излъшък, от който може да се вземе, вместо да се взима заем", коментира пред БНТ Кузман Илиев от Института за дясна политика.
"Според мен, коалиционните партньори са успели да прокарат някои от своите мерки", смята той, визирайки добавките към пенсиите.
Въпреки това, според него, мерките са таргетирани и имат голяма насоченост към здравето.
"Управляващите се опитват да заобиколят натиска от протеста, като насочват средствата към групите, които в момента са пасивни и гледат по телевизора какво се случва", коментира от своя страната политологът Георги Киряков.
По думите му, разпределението на властови ресурс вътре в правителството след оставките на четиримата министри се е запазило.
"Протестът вече постига резултати - оставките се случиха под неговия натиск, вече се говори и за мястото на прокуратурата. Започна да се води разговор за архитектониката на държавата, трябва ли да живеем като в уестърн, дали главният прокурор не трябва да си смени ПР. Протестът успя да наложи този дебат", заяви Илиев.
Той добави, че парламентът обаче е необходим, за да се води този дебат, както и за приемането на държавния бюджет в следващите месеци.
Илиев прогнозира, че при избори сега полза ще имат ГЕРБ и "Да, България".
"Смятате ли, че президентът има легитимността да управлява държавата в здравна и икономическа криза", попита той.
Още от България
Слънчево и малко по-топло
Максимални температури между 5° и 10°
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Ураганен вятър преобърна ТИР на подбалканския път при Сливен
Пострада голям супермаркет в града, навесът за колички е бил отнесен