Лъчезар Тошев гостува на Цветан Томчев в днешното издание на "Видимо и невидимо: Освобождение". Лъчезар Тошев е роден в гр. Свищов, депутат в шест мандата на Народното събрание от ПГ на СДС, представител и ръководител на делегацията на България в ПАСЕ (Парламентарна асамблея на Съвета на Европа) от 1992 до 2013 г. Съдейства за получаване на копие на Реймското Евангелие - свещената средновековна книга, изписана на старобългарска кирилица и глаголица, над която френските крале са полагали клетва повече от 2 века.

„Това е едно събитие, което разделя историята на Свищов на две: преди „изгорялството“ защото така се нарича в Свищов това събитие, и след „изгорялството“ - изгарянето на града от руската армия по време на една от руско-турските войни.“, казва Л. Тошев. „Тогава градът трябва да е бил с около 20 хил. жители - доста голям град за времето си, един търговски център с много голяма търговска дейност. Особено след битката при Виена (1683 г.), в Свищов се концентрира голямата търговия на българите и той става едно от най-търговските места на Дунава.“

Точно на Кръстовден, на 14 септември 1810 г., пред очите на свищовлии по нареждане на ген. Николай Каменский градът е изпепелен напълно, цитаделата е срината, населението е преселено с лодки от другата страна на Дунав, а лодките са потопени за да не могат хората да се върнат.
„През зимата пада голям сняг, затрупва лозята, които не са обрани, Дунав замръзва и по леда първите свищовлии се връщат обратно да видят своите изгорели къщи. И тогава на 30 декември става едно чудо - изведнъж става 20°, вдига се температурата, снега се стопява и те виждат че лозята не са обрани. Обират гроздето, продават го. Станало е много сладко заради снега - снежно грозде - продават го и с първите пари, които вземат от продажбата на грозде започват да възстановяват града. И успяват да го възстановят в голяма степен много бързо.“, разказва Л. Тошев.

На възвърналите се свищовлии е разрешено от ген. Кутузов, герой от руската Отечествена война срещу Наполеонова Франция, да възстановят складовете и митницата в Свищов „ и започват да се пълнят складовете с коприна, кафе, муселин, всякакви луксозни стоки от Средиземноморието, отвсякъде за милиони, големи складове. Тогава, на 14 април 1812 година, ген. Кутузов нарежда на ген. Михаил Булатов с отряд да дойде в Свищов и да ограби складовете. И се случва това, че някои руски офицери стават милионери.“ Тези събития са описани от много чужди и български автори – френски и руски генерали, например ген. Ланжерон. За тях пишат също Неофит Бозвели и учителя Васил Манчов.
Голяма част от депортираните свищовлии се завръщат в града след първото и второто (по време на руско-турската война 1828–1829 г.) „изгорялство“ и градът много бързо се възстановява заради търговията. Други остават във Влашко. „Много фамилии тогава имат клонове вече във Влашко заради тези бежанци и до следващата руско-турска война всъщност те вече са устройват там, заемат позиции в държавния живот на страната и стават известни постепенно. Те са пробивни хора.“
Повече за ген. Константин Коанда и Янко Коанда - наследниците на Михалаки и Тодорица Кондеви, на кого е наименувано международното летище в Букурещ, за българските корени на великия френски поет Пиер дьо Ронсар и други интересни и по-малко известни факти ще разберете от видеото: