„Най-полезно би било да се създаде нов формат на Балканите, формат на Централни Балкани и той да включва България, Гърция, Северна Македония и Албания“, заяви пред БНР Мирослав Ризински - българин от Северна Македония, зам.-председател на Българския културен клуб в Скопие.

„Стратегически съюз на Балканите е София – Скопие. Трябва да се издигнем над дребните неща. Трябва да премахнем всички опити, които целят да развалят отношенията между София и Скопие“, коментира той.

„Говорим за формат на страни, които споделят еднакви ценности и бъдеще. Логично е да се направи един такъв формат. България и Гърция да са като промоутъри на пътя на Албания и Северна Македония към ЕС. Мястото на Албания и Северна Македония е точно в такъв формат. Той е стабилизиращ. Трябва да се работи към сътрудничество във всички възможни сфери – отбрана, сигурност, инфраструктура - и ясно да се каже, че против интересите на тези страни е промяна на граници на Балканите. Това ще покаже едно европейско послание и послание на сигурност на Балканите от евентуални лоши сценарии. Трябва да вървим заедно. Успокоявайки политически старите напрежения, ще ни позволят да постигнем по-добри резултати“.

Според него основното в стабилизирането на Западните Балкани е разрешаването на Косовския въпрос:

„Ние сме свидетели на това, че много гласно се говори за подялбата на Косово. Дори един член на косовската делегация на преговорите с Белград призна, че Хашим Тачи и Еди Рама са били съгласни на този план. Лично от моя опит – това, което съм следил в медиите в Македония, и с голяма вероятност може да се твърди, че сръбското разузнаване в Македония нагнетяваше междуетнически конфликт с албанците точно с тази цел, т.е. разделяне на Македония, което да създаде прецедент за разделянето на Косово. В целия този план много подпомагаше и спорът с Гърция“.

Мирослав Ризински бе категоричен, че в момента най-малко са нужни предсрочни избори в Северна Македония. Според него в този момент правителството е трябвало да продължи с реформите. По думите му разочарованието в страната от отказа за даване на дата за започване на преговори с ЕС е било голямо.

Историята се връща, каза още той и добави:  

„Виждаме обаче, че Балканите отново произвеждат много история. Макар че една много малка част от Европа не е част от ЕС, ние виждаме, че всъщност отново се сблъскват интересите на големи световни сили“.