Както политическата ни мисъл в началото на 90-те години, така и днес историческата ни мисъл се намира в дълбока неволя. Тогава при срещата си със западната политическа мисъл като кула от карти се срути цялата ни запазена марка за социалистическото самоуправление, която превърна в напълно ненужни писанията ни и тогавашните истории

Дилемата пред мнозинството професори, които не бяха достатъчно стари, за да сложат край на кариерата си, нито пък толкова млади, за да започнат нова, бе драматична. Тяхното бъдещо поведение зависеше от техния характер: някои обърнаха нова страница и започнаха да учат от начало. Други решиха цинично да приемат танца и правилата на новата “демократична” наука.

Пред подобна драма днес е изправена македонската историческа наука. От онзи ден натискът върху нея, вече не е само от София, а и от Брюксел. Добавянето и на двата договора – Преспанският с Гърция и този за добросъседство и приятелство с България – в текста, предложен от Германия с изричното подчертаване, че става въпрос за “две решителни крачки, които трябва да сложат ефективен край на всички искания, базирани на погрешно тълкуване на историята”, предрича бурни времена, не само за нашите политици, но и за нашите историци.

Противно на дипломатическия език, който успокоява, че става въпрос за всички страни от Балканите, намекът на Брюксел е ясен: става въпрос за нас /Македония, бел.ред./.

Нещо повече, може да заключим, че ЕС ни припомня, че така, както не бяхме прави, когато положихме идентичността и културата си върху основите на Антична Македония, която научната мисъл счита за част от елинската, днес не сме прави, когато отричаме общата си история с България. Призивът от страните-членки на ЕС, които без никакво съмнение са се консултирали и със собствените си историци за балканските исторически спорове, е открит призив – нашият исторически и политически разказ да бъде в съзвучие с европейския и световния. Не с българския, както ние си мислехме.

На ход са нашите историци

По отношение на политиците, едните са изправени пред предизвикателството как конструктивно да подходят пред тежкото предизвикателство за страната ни, а други вече започнаха да играят на “националната карта” с Гоце, така, както играеха с Александър и “името”. Тази “национална карта” ни струва безсмислено загубени 30 години от нашите животи в една погрешна битка.

———————————————————————-
Коментар на Денко Малевски, първият министър на външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция Малевски призоваваше публично за бързото му разрешаване. Тази пролет след като написа, че сме били един народ и че Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник “поради намалени бюджетни средства”. Малевски е професор по международни отношения в Университета в Скопие. Анализът е публикуван в Плусинфо. /БГНЕС