Кандидатурата на Васил Терзиев е много неудачна и неподходяща като профил за избирателя, който се очаква да гласува за нея. Тя е обида за гражданите, на които им се предлага да гласуват за син и внук на Държавна сигурност, пише в коментар за БГНЕС Методи Андреев, бивш председател на Комисията по досиетата.

Смущаващото е, че лидерите на така наречената градска десница, които наричам „розовите демократи“, нямат традицията на тази десница. Повечето от тях са нови лица, които не са участвали в битките на десницата по време на прехода. Те нямат ценностната система на хората, които изградиха демокрацията в България. Хубава или лоша тази демокрация е изградена от хората, които едно време създадоха СДС и направиха тази най-голяма антикомунистическа партия, която управляваше в периода 1997-2001 г. Ако те са наистина лидери демократи, най-голямата им грешка не беше, че издигнаха Васил Терзиев за кмет на София. Това се оценява като грешка от граждани, които имат принципи в политиката и не могат да приемат да гласуват за син и внук на хора от Държавна сигурност.

„Розовите демократи“, които са начело на така наречената градска десница, не можаха да използват най-демократичния и изпитан способ за издигане на кандидатури. Трябваше да бъдат направени предварителни избори, защото само по този начин можеше да се избегне този конфуз, който се получава в момента. Такива предварителни избори бяха правени през 1997 г. преди парламентарните избори, на които СДС спечели 137 депутата. Тогава хората в депутатските листи бяха избрани чрез предварителни избори, които се проведоха на територията на цялата страна. Сега беше най-подходящото време този вариант да бъде приложен отново, защото щяха да бъдат активирани най-реформаторските сили, щяха да се ангажират младите хора, щяха да имат представа за хората, които се лансират. Ако Васил Терзиев беше спечелил такива избори, което силно се съмнявам, че би било възможно, тогава нямаше да има този конфуз и нямаше да ровим в темата за Държавна сигурност, лустрацията, досиетата, кой е баща му и кой е дядо му.

Истината е, че семейството на Васил Терзиев е тежко номенклатурно, тъмночервено и комунистическо семейство. Човек не може да тръгне против рода си. Павлик Морозов в България не се случва. Много рядко съм чувал някой да се отказал в Държавен вестник от родителите си. Те са най-близките ти хора, щеш или не щеш ти си техен син или дъщеря. Не можеш да избягаш от рода си.

Ясно е, че в един такъв обременен от комунистическата идеология род, първите 7 години са много важни. Васил Терзиев е представен като модерен бизнесмен. Но много малко хора могат да повярват, че той е изключение от правилото. Излизат документи и факти, които показват, че съдружниците, които по-късно са основали „Телерик“, са започнали работа във фирма, в която на едно място са събрани много „случайни хора“. Половината съдружници са кадрови офицери на Първо главно управление на ДС и Научно-техническото разузнаване. Там се оказва като юрист-консулт никому неизвестният тогава Михаил Миков. Твърди се , че в „Телерик“ няма пари на ДС. Но какво е да ти предоставят офис, да ти предоставят счетоводни услуги. Малко хора могат да се похвалят с такава база при стартирането на своя бизнес. Те са започнали своя бизнес в една ДС фирма, а тя е такава, защото вътре има твърде голяма концентрация на офицери от ДС.

Васил Терзиев влезе във филм, от който трудно ще излезе. Журналистите сигурно ще могат да установят и много интересни неща за фирмата „Прогрес“, която купи „Телерик“, с което се гордее самият Терзиев. Там също трябва да се направят много сериозни проверки и не е изключено и там да изплуват неща, ако естествено има такива.

Не чувам в лексиката на розовите лидери на градската десница и в лексиката на кандидата за кмет Терзиев израза борба с корупцията. Имаме горчив опит с такива хора от типа на Терзиев, който е една твърде неудачно издигната кандидатура, твърде неподходяща като профил за избирателя, който се очаква да гласува за нея, за да може ГЕРБ да загуби изборите в София. По-добре е свободните граждани и демократи да отговорят по правилния начин. Има възможност да се излъчат граждански кандидати, да са от нормално българско семейство. Има страшно много нормални хора, с добра образование. Обида е, че нито един от тях не беше намерен от „розовите лидери“ на градската десница и да бъде припознат за кандидат за кмет на София.

Тези хора са обидени. През тези малко повече от 30 години се нагледахме на успелите, които винаги се оказва, че са свързани по някакъв начин с висшата стопанска и партийна номенклатура на БКП или с висшия ешелон агентурен и офицерски на ДС. На хората им втръсна от такива персонажи. Не искам да кажа, че конкретният случай трябва да бъде сложен в графата на лицата свързани с ДС, но като генеалогия, като родов произход той е точно такъв, колкото и да се обяснява. Вместо да говори за неща, които не разбира, нека да позволи на журналистите да разгледат в Комисията за досиетата документите свързани с неговите близки и близките на неговите съдружници. /БГНЕС