„Часът“ му беше уникална територия, на която се водиха битки на идеи

Цветанка Андреева, политолог

Милен - даваше свобода и искаше смелост! 
Беше независим, но не оставаше неутрален. 
Забавен, чаровен и винаги готов да развие контратеза. Той правеше дебатите настървени. Провокираше гостите в студиото си до край, като успяваше да съхрани достойнството им. 
Милен има принос към публичното говорене с това, че успя да влезе в медийните потребности на 21 век. Успя да прави съвременно политическо и социално шоу. Нужното шоу, провокативното. Онова, което възпламеняваше злободневните теми на обществото и властта. 
Пред студиото му се събираха на едно място хора, които никога не биха пресекли пътищата си. Тази палитра от екстравагантности беше 

запазената му марка

Милен и екипът му даваха пълна свобода на гостите си. Можеше да изразиш всяка една теза, но трябваше да си готов да влезеш в сблъсък, за да я защитиш. Отстрани приличаше на шоу, но всъщност се изискваше и смелост да застанеш срещу противника. „Часът“ му беше уникална територия, на която се водиха битки на идеи. Имаше живот, имаше емоция, имаше възгледи. 
Много хора чакаха късните часове за да гледат неговия „Час“. На фона на свръхпредагането в медиите, това си беше най-реалното признание. 
Скандален и провокативен, едва ли се надяваше на симпатиите на която и да е власт. Същевременно даваше справедливост и нямаше фиксации - фанатично да критикува някой. Ценеше истински различния прочит, като успяваше да представи и собственото си виждане. При него поръчките не вървяха – нито от власт, нито от опозиция. Умееше да поставя социални акценти върху проблеми, които другите не забелязваха. А политиката поднасяше по атрактивен начин, далечен на елитарните, скучни формати. 
Струва ми се, че знаеше най-важното, че журналистът няма нужда властта в държавата да го защитава, защото той се стремеше да бъде Четвъртата власт. Беше независим, но съвестта му никога не беше неутрална. 
Шоуто трябва да продължи… 
С благодарност и тъга към Милен Цветков