Стотици софиянци отново се събраха пред мемориала на жертвите на комунизма, пред НДК, за да сведат глави пред паметта на невинните, загинали за демокрацията и свободата. На днешния ден преди 79 години е извършен най-кървавия погром срещу българската нация. Изпълнени са смъртните присъди срещу принц Кирил, регентите, министри и депутати.

Митрополит Геврасий в съслужение с шестима духовници отслужи заупокойна литургия в памет на жертвите на червения терор. В словото си митрополит Геврасий заяви: „Никога повече да не позволяваме СПИН-ът, наречен комунизъм, да заразява хората и народите. Да помним, че комунизмът нанесе много повече щети и злодеяния отколкото фашизмът“.

Молитва за жертвите отправи районния мюфтия на София, придружен от депутати от ДПС.

На възпоменанието присъства и един от последните оцелели от лагера Белене Величко Велев. Той припомни, че на меморила в София са изписани имената само на 8200 жертви на комунизма, но реално са над 200 хиляди, а на много от тях гробовете и до днес са неизвестни. Величко Велев призова да пазим демокрацията, защото свободата и днес не е гарантирана, а тоталитарни режими като путинския се опитват с терор и кръв да чертая нови линии на влияние и преразпределяне на света в идеологически зони.

Прочетен бе апел от последните четирима живи страдалци, осъдени от комунистическия режим на смърт. То е отправено към премиерите на страните членки на НАТО и президента на САЩ. В  него те настояват световните лидери да бъдат смели и решителни и да спрат руското зло, като помогнат на Украйна до победи във войната.

„Днес отдаваме почит на жертвите на комунизма, но отбелязваме и този мракобесен период в българската история, чието начало беше поставено с атентата в църквата „Света Неделя“, чиято 100-годишнина ще отбележим през 2025 г. Този период премина през червения терор непосредствено след 9 септември 1944 г. Този период беляза живота на поколения българи, на които им бе отречено правото да имат история, беше обезсмислено тяхното настояще и им беше забранено да имат бъдещето. Това са годините на обезсмисляне на човешкото съществуване“, заяви в словото си председателят на Народното събрание Росен Желязков.

Той подчерта, че „злото не е останало в миналото, то дебне отвсякъде, то причаква и ние трябва да бъдем много внимателни“. Желязков предупреди, че тътенът на този период се чува и днес в плахите, но чуваеми опити за реставрация.

„Нашата памет би била напълно безсмислена, ако не предаваме научените уроци. Хората през едно, две поколения забравят. Забравят и са склонни да се подават на злото, защото злото има много имена, едно от тях е на безбожниците. Днес трябва да се помолим за душите на жертвите и да отправим своя апел към живите и бъдещите поколения да не забравят и да помнят, че доброто винаги побеждава, но битката е трудна“, каза председателят на НС.

На възпоменанието присъстваха много политици, депутати, общественици, бившият президент на републиката Росен Плевнелиев.

Мрачната дата бе почетена и от посланика на Украйна у нас Олесия Илашчук, която коленичи пред стената с имената на жертвите, поднасяйки 79 тъмно червени карамфила.

Рано сутринта пред Мемориала на жертвите на комунизма се е поклонил и е поднесъл цветя и столичния кмет Васил Терзиев. Действал е като партизанин и по примена на българския президент Радев. Няма обяснение защо Терзиев се страхува или притеснява да участва в официалната церемония на почит. 

На 1 февруари се навършват 79 години от най-масовото убийство на държавници и интелектуалци в нашата история, което е извършено от Народния съд – един противоконституционен съд, създаден от правителството на Кимон Георгиев след преврата на 9 септември 1944 г. От 20 декември 1944 до 2 април 1945 година са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения, съдбата на много от другите арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години.