Като евродепутат от СДС, а и като политик, участвал в създаването на тази политическа сила преди 30 години, не ми е безразлично докъде може да стигне в коварната си злоба и арогантност към нас т.нар. Демократична България. Това, че са се вманиачили, че само те са демократите в България, е добре известно. Това, че не са те демократите в България пък е повече от ясно. И не само заради червените семейни биографии на мнозина от тях. А защото демократите по принцип са хора диалогични, които могат да обединяват, да подават ръка за единодействие и разбирателство. А от Демократична България това не го могат. И не го желаят.

Антидемократите имат много лица и превъплащения. В предаването "Референдум" на БНТ атакистът Сидеров ругаеше като каруцар своите довчерашни партньори от ВМРО, макар именно с гласовете на техни избиратели той да е днес в парламента. Атанасов и Иванов от Демократична България вършат същото с претенцията, че го правят подлярски интелигентно. Те пишат донос, с който искат да спрат участието на представител на СДС в предаването "Панорама" на БНТ. "Аргументите" им са като "слънце" - дребнаво интригантство. Те смятат, че СДС им е политически противник и затова още през пролетта отказаха предложението ни за създаване на широка демократична коалиция, която днес би имала поне трима евродепутати. Тоест, поне толкова колкото има ДПС. Или поне двама - колкото има ВМРО. Предложение за такова обединение тогава направи не само СДС, но и гражданската организация Атлантически съвет на България. Тази идея лансира и БЗНС с лидер Николай Ненчев, а така също и партията ДОСТ. След катастрофата на парламентарните избори, това бе напълно демократично и логично. Тогава от Демократична България отхвърлиха предложението на СДС, не удостоиха с внимание и АСБ. Заявиха, че са си самодостатъчни, че коалицията им е "завършена" и дори "съвършенна". Крайният резултат на европейските избори бе, че цялата "огромна" коалиция Демократична България има всичко на всичко един евродепутат, т.е. толкова, колкото има и "несъществуващият ", според тях, Съюз на демократичните сили. В такива случаи нашият умен народ казва: напънала са планината и родила мишка. Но пък аз съм радостен, като виждам Радан Кънев да заседава заедно с мен в една парламентарна група - тази на Европейската народна партия. От време навреме разменяме по някоя приказка, като не изключвам да имаме дори общи инициативи. Що е време - пред нас е. Следващият месец, например, заедно ще бъдем на конгрес на ЕНП в Загреб. Заедно ще гласуваме. И така ще е, независимо от деликатната ситуация в която се намира Радан. А е деликатна тя, защото бидейки в дясната Европейска народна партия, където членуват ГЕРБ, СДС и ДСБ, Радан Кънев в същото време трябва да отстоява и вижданията на онези свои избиратели, които се определят като зелени или такива за които "няма ляво и няма дясно". Иначе кабинетите ни в Брюксел са кажи речи през една врата, един до друг, в един коридор.

Основна ценност на дясното е разбирателството, добротворството и солидарността. Дясното винаги протяга ръка за единодействие, а лявото е това, което винаги отблъсква. Дясното често изпитва съмнения в собствената си правота, колебае се, търси съвет, намира компромисно решение, но има важна мисия - да не допуска до властта левите партии. В български условия това означава десните партии да водят такава политика, че да не допускат до властта БСП - нито на местно, нито на национално равнище. Лявото политическо поведение е от край до край решително. Там често се действа без да се мисли. Но лява или дясна е тогава мисълта на лидерите на Демократична България, кагото са решили да попречат на представител на СДС да участва в "Пнорама"? Нямам представа кой от СДС е трябвало да участва в това предаване, но съм сигурен, че който и да е той, в него би защитил демократични позиции. А каква по-демократична позиция преди местните избори, освен позицията ние, демократите, да се противопоставим на амбициите на БСП да вземе кметското място в столицата, след като спечели президентския пост. Какво лошо би имало, ако от телевизионния екран и СДС, и Демократична България, и ГЕРБ, защитават тази позиция? Или от Демократична България не мислят така? Не мога да повярвам, че са толкова отнесени от нарцистичния вихър, та живеят с илюзията, че като отстранят СДС от екрана на БНТ и автоматично техният кандидат за кмет ще бие като резултат световният рекорд на Стефка Костадинова.

Но пиша тези редове, не защото си нямам работа, а защото в подличкото си дело срещу СДС т.нар. Демократична България е намесила и моето име, твърдейки че аз не съм евродепутат от СДС, а от ГЕРБ. То бива, бива, ама чак толкова фантазия не бива. Подкарали са я по македонски. Така и днешите македонци твърдят, че всички онези българи от Македония, които приживе многократно са се самоопределяли като българи, не са българи, а македонци. И какво като твърдят? Няма начин Гоце Делчев да стане македонец в смисъла, който днес в Скопие влагат в това понятие. Нито Кирил Пейчинович, нито Григор Пърличев, нито братята Миладинови ще се откажат от българския си род, име и език, за да угодят на скопската политическа конюктура.

Затова е логично, че в своя отговор ръководството на СДС е попитало реторично: "нима има човек в България, който да не знае, че Александър Йорданов е от СДС?" Но защо от България? Нека всеки, който се интересува от този въпрос да влезе в официалната страница на Европарламента и там черно на бяло, придружено с моя цветна снимка, ще прочете написаното, а именно, че аз съм евродепутат от Съюза на демократичните сили. Вярно, написано е на английски, но не вярвам това да е объркало "демократичните" ни приятели от Демократична България.

Демократите знаят, особено десните, че до целта не отвежда един единствен път. Само комунистите мислеха, че "един е пътят, два пътя няма". И в името на този единствен път и на ръководната роля на своята партия, те унижаваха и съсипваха България. Всезнайковците от партийната тройка Демократична България, също гонят един единствен път. А той все така се вие в далечината. Ясно е, че сговорна дружина планина повдига и дълъг път изминава. Но когато не е сговорна, какво се случва? Крета, обикаля около парламента, не може до властта да стигне, за да помогне на България. Защото опозиция, особено пък извънпарламентарна, какъвто е случаят в момента и с Демократична България, но и със СДС за съжаление, държава не оправя, справедливост не създава. Защото нито закон може да приеме, нито закон може да отмени.

В интервю преди няколко дни бившият успешен финансов министър в управлението на наистина обединените демократични сили в периода 1997-2001 г. Муравей Радев, лидер днес на Българския демократически форум, сподели тревогата си, че атаката на тези местни избори срещу ГЕРБ, а аз бих добавил и срещу СДС, цели да върне на власт БСП. Атаката е главно в София, където са издигнати рояк от кандидати с една единствена цел - да разсеят гласовете на демократичната общност и така да изпратят кандидатката на БСП Мая Манолова на балотаж. А там вече, кой как ще гласува - тъмна Индия. Затова и Муравей Радев с право задава въпрос на т.нар. Демократична България:

"Защо, колеги от „Демократична България“, спирате след лозунга „Да свалим ГЕРБ от власт и да сменим модела“? Защо не продължите и не кажете какво следва след това? Не казвате, защото знаете, че естественото продължение ще бъде „и да доведем БСП“. Колкото до смяната на модела - не вие ще го смените, а БСП, която ще върнете във властта. А моделът на БСП е печално известен. Колкото пъти е бил прилаган, толкова национални катастрофи е причинил. Това ли искате?"

Истината е, че от Демократична България не знаят какво искат щом са стигнали дотам да пишат доноси. А аз съм си от СДС. Впрочем, добре е да се знае, че СДС е първата партия от България член на Европейската народна партия. Две от трите партии съставящи коалицията Демократична България не членуват в Европейската народна партия. Ситуацията е странна до нелогичност. Но е артистична, спор няма.

Ще приема, че т.нар. Демократична България има право да се перчи и пъчи в българското политическо пространство, когато социолозите информират, че тя е в състояние да победи на избори. Не да вкара някой и друг депутат в парламента, а да победи. Но съм убеден, че с дребните и ситни номерца, които подличко врътка, това няма да стане нито скоро, нито в обозримо бъдеще. Избори така не се печелят. След парламентарните избори, когато ДСБ не успя да влезе в парламента, Радан Кънев си подаде оставката като председател на партията. Как ще бъде сега, след местните избори, с днешните лидери на т.нар. Демократична България? Очаквам те поне да се извинят на СДС за гадния ченгеджийски номер, който са приложили, тласкани от мерака си да дадат още един шанс на БСП. Не може така. Не трябва да е така. А и както посочих: в Брюксел не е така.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора