Днес, 15 юни 2020 г. отбелязваме нашия трети рожден ден.
Равносметката ни за изминалите 1096 дни показва, че въпреки обещаващото начало, остава много работа, която трябва да свършим за да постигнем нашата визия за 

силна България в силен Алианс

За това време нашата организация се утвърди като незаобиколим фактор в обществения дебат по въпросите на сигурността и отбраната и приноса на България в НАТО и ЕС. Подчертаваме думата принос, тъй като от него зависи какъв член сме на двата най-успешни в света съюзи на демократични държави, обединени около споделени ценности - силен и уважаван съюзник или държава, пропита от руско хибридно влияние.
С други думи: просперираща демократична европейска държава или руски "троянски кон" в НАТО и ЕС, с пленен от Кремъл корумпиран елит.
На тези въпроси всеки от нашите приятели и привърженици може да даде отговор сам за себе си. Ние също можем и знаем отговора. Затова основахме Атлантическия съвет на България като активна гражданска организация, коректив на недобри управленски решения, но също така и съюз, обединяващ в едно професионална експертиза с непримирима гражданска демократична позиция.

За тези три години ние се превърнахме в 

незаобиколим фактор в обществения дебат

 и това не е заради някакви гръмко заявени претенции, зад които стои, в явна или дискретна форма, подкрепата на заинтересовани местни субекти. Ние сме това, което сме днес именно заради нашите принципни позиции и горещите въпроси, на които продължаваме да търсим отговор.
Ние питаме и говорим за това, за което други предпочитат да мълчат.
Атлантическият съвет на България не се вписва в предварителни схеми. Ние не сме казионна организация, грижливо захранвана и медийно промотирана от началото на все още незавършилия преход, започнал преди 30 години. Ние не станахме изложбен екземпляр, предназначен да бъде показван пред Запада, нещо като своеобразно "атлантическо лице" на България, измислено в търсене на повече "легитимност" сред съюзниците ни в условията на режисиран преход. Ние не стоим на входа и на изхода на някаква публична показност на атлантическата идея. В този смисъл ние не служим като алиби, че в проядената от руско хибридно влияние държава всичко се развива спокойно, равномерно и в руслото на европейската и евроатлантическата перспектива.
Напротив.
Ние стоим точно там, където трябва и когато трябва да се постави важен за бъдещето на страната принципен въпрос. Най-вече ние питаме: какъв член на НАТО е България след 16 години членство - формален или реален!
Ние същевременно не сме и политически проект, макар че се намериха политически субекти, които се опитаха да ни завладеят заради завоюваното добро име и висок обществен авторитет. Преживяхме наскоро и тежка вътрешна криза, провокирана отвън. Днес обаче сме по-силни и по-единни от когато и да било. Не можаха да ни завладеят. Въпреки това, опитите продължават.

Атлантическият съвет на България не стана брошка на ревера на нито една партия

 или коалиция. Не сме любимци и на властта. Нито на опозицията. Костелив орех се оказахме, що се отнася до отстояването на принципите. Тук матрицата на прехода не успя да ни подреди според логиката си, действаща безотказно вече три десетилетия.
Нашият глас ще продължава да се чува. Ние критикуваме, понякога твърде остро. Това важи както за властта, така и за опозиционни политически субекти. И винаги е имало защо. Същевременно, не сме спестявали и похвалите и поощренията, когато е имало причина за това. И най-вече - не само критикуваме, но и предлагаме какво и как да се направи. Пример за това е разработеният от нас стратегически документ - визия за българската отбрана с хоризонт до 2030 година, която има като основни стълбове превъоръжаването и съюзната интеграция. 

Ние бяхме тези, които биеха камбаната за тревога при съмнителни военни сделки. Ние бяхме първите, които попитахме публично през есента на 2018 г. за това дали офертите за новия боен самолет включват и въоръжението, което постави в неловка ситуация лобистите на единия от кандидатите. Бяхме първата гражданска организация, която изцяло на базата на анализ на открити източници предупреди, че руски самолети, натоварени с оръжие за Сърбия ще прелетят над България в началото на 2020 г. И така стана. Информирахме за полетите, като на живо проследявахме траекторията на самолетите. Отдавна предупреждаваме и за опасността от наливането на български пари в руския военнопромишлен комплекс и продължаваме да следим въпроса с ремонтите на МиГ-29 в Русия. И не само. През цялото това време се противопоставяхме на продължаващата енергийна зависимост на страната ни от Русия. Затова сме и 

против изграждането на АЕЦ „Белене“ и газопровода „Турски поток“

 през България, защото в този им вид те обслужват руските геополитически интереси и увеличават зависимостите на България. Не сме спирали да говорим и за руския шпионаж у нас, както и за хибридната война която води Москва срещу България и ще продължаваме да настояваме за прилагане на твърди и безкомпромисни мерки от страна на българските компетентни институции.
Направихме и виртуална карта и виртуална изложба на непремахнатите съветски паметници у нас, символ на позора и окупацията на Отечеството ни. Продължаваме да настояваме за реални законодателни стъпки за извършване на 

декомунизация, дерусификация и лустрация

 в България. Ние продължаваме да сме убедени, че те са абсолютно необходимо и задължително условие, което трябва да се изпълни за да може страната ни да се освободи от задкулисните кръгове и техните лостове за влияние върху политическия и икономическия живот на България.
Минахме досега през доста трудности, защото е трънлив и криволичещ и пътят на нашата все още изграждаща се правова държава. През идните три години едва ли ни предстои нещо по-различно. Нещо повече. Очакваме борбата за принципи да се изостри, както и ударите против нас.
Очакват ни обаче и много успехи, защото ние имаме все повече нови приятели, последователи и привърженици в едно пробуждащо се гражданско общество. Това е най-голямата ни награда.
Днес е третият 15 юни, който отбелязваме. Или по народни вярвания - Видовден. И не случайно се учредихме точно на този ден. Нашата кауза остава неизменна, а дейността ни като граждански гарант на евроатлантическия избор на България продължава да набира скорост. Ще дойде ден, по-скоро рано, отколкото късно, когато новите поколения българи най-накрая ще заживеят в една нормална европейска държава. Държава, която ще отворя пред тях възможности за свободно кариерно развитие и постигане на личен просперитет и щастие.
Ето затова се учредихме преди три години и затова продължаваме да работим доброволно, безвъзмездно и единствено в полза на гражданите на евроатлантическа България. Така ще бъде и за напред.
Повече за нашата мисия и цели, за нашите позиции през тези три години, за това кои са имената на редовните членове на Атлантическия съвет на България, кои от тях са в Управителния съвет и кой го представлява днес, можете да научите от нашият интернет сайт.

Атлантически съвет на България