Кредитът е познат финансов продукт на почти всеки българин. Процентът на лицата в България, които никога не са теглили кредит, е минимален. През последните години се наблюдава тенденция към увеличаване на броя на кредитите, които българите теглят. За жалост броят на лошите кредити също е по-голям от желаното. Това прави темата за най- големите грешки, които българите допускат, теглейки кредит, актуална. Сред тях са:

• Теглене на кредит, който не отговаря на стандарта на живот на потребителя. Взимането на пари на заем, за да се поддържа стандарт на живот, несъответстващ на доходите на потребителя, е грешка, която е системна в България.
  Голям процент от българите изплащат мобилен апарат, струващ повече от кола, и купуват с кредит скъпи вещи и техника, които не съответстват на доходите им. Екзотичните екскурзии на кредит, който българите изплащат години след това, също не са рядкост. Важно е кредитът да бъде за значими цели, оправдан и необходим, да отговаря на възможностите на потребителя, за да може да го изплаща, без да се налага да съкращава жизненоважни разходи или да се отказва от основни битови удобства, за да го погаси.
  
• Теглене на кредит без проучване на възможните опции.
  Доверяването на финансова институция, без да се извърши проучване на условията, потребителските мнения и проверка за евентуални скрити такси, е друга грешка, която българите правят. Тегленето на кредит от съмнителна институция или физическо лице, представящо се за финансова институция, може да има сериозни последици за финансовото бъдеще и сигурността на потребителя.
  
• Липсата на финансова грамотност у голяма част от българите е причина да взимат често погрешни решения, свързани с кредитирането.
  Навикът да се тегли кредит, без да се извърши консултация със специалист, който да насочи потребителя към най-удачното и изгодно за конкретния случай и възможностите на лицето решение, е поредната грешка, която българите правят, използвайки кредитни продукти.
  
• Липса на информираност.
  Българите нямат навика да се запознават с преддоговорната информация, да използват кредитен калкулатор и консултант, за да изчислят месечната си вноска така, че тя да отговаря на бюджета и възможностите им. Реално много от тях не съставят дори месечен бюджет и не са наясно с какви доходи разполагат, колко са задължителните им разходи и какъв кредит могат да си позволят. Това води до поредица от неразумни решения, лоши кредити и навлизане в кредитна спирала, както и до несигурно финансово бъдеще.
  
• Отлагане.
  Отлагането на заплащането на вноска до последния момент е друга грешка, характерна за българите, която води до наказателни такси и лихви, допълнително оскъпяване на кредита и лошо кредитно досие.
  
• Отказ от застраховка.Българите имат навика да спестяват от застраховки на кредита, което е грешка.
  Застрахователят ще покрие такси и вноски или дори може изцяло да погаси кредита при настъпило застрахователно събитие. Застраховката на кредита дава спокойствие и осигурява финансовата сигурност на потребителя при неблагоприятни събития, което я прави важна и необходима. Парите, спестени от нея, са риск, а не добро решение.
  
• Кандидатстването за кредит пред много финансови институции едновременно е друга често наблюдавана грешка при българите.
  Финансовите институции разбират, че лицето е кандидатствало на няколко места. Това го прави да изглежда отчаяно и увеличава възможността за получаване на отказ. Българите нямат навика и да проверят условията, на които трябва да отговарят, преди да кандидатстват за кредит, както и кредитното си досие и да се погрижат за него, преди да подадат документите си.
  
• Друга грешка е лекотата, с която българите подхождат към спешни кредити онлайн, като отпусканите от TBIBank.
  Този тип кредитни продукти се отпускат бързо, лесно, без изискване за посочване на поръчители и изцяло онлайн, но от това не следа да се подхожда към тях безотговорно. Те изискват същото потребителско проучване, внимание и поемане на отговорност, каквото и другите кредитни продукти.