Николай Василев, priorities.bg

Днес се навършват 80 години от началото на най-ужасната война сполетяла човечеството. На днешния ден германската армия напада Полша, въпреки гаранциите, които Великобритания и Франция са дали за нейната независимост и териториална цялост. Макар един от инициаторите на войната – нацисткият диктатор Адолф Хитлер да е безспорен, много анализатори набелязват и други виновници. Сред обвинените са съветският диктатор Йосиф Сталин, който седмица по рано сключва пакт с Хитлер и на 17 септември също нахлува в Полша. Други обвиняват британския премиер Невил Чембърлейн, който няколко години се е опитвал да омилостиви Хитлер, затворил си е очите пред множеството нарушения на Версайския договор и с предал Чехословакия (и нейния значим индустриален потенциал на нацистите). Мнозина правят връзка между Мюнхенското споразумение и Пакта Рибентроп – Молотов. Апологетите на Сталин твърдят, че политиката на Великобритания и Франция спрямо Хитлер е дала достатъчно основания на съветския лидер да смята, че те искат да предизвикат война между Германия и евентуално Япония срещу Съветския съюз. (Когато Хитлер напада Полша, в далечния изток избухва война – макар с ограничен характер, между Съветския съюз и Япония). Според завръщащото се в Москва разбиране, Сталин просто е търсел начин да избегне война на „капиталистическите държави“ (за каквито той е считал както демократична Великобритания, така и нацистка Германия) срещу Съветския съюз.
Сред историците все още се водят спорове по въпроса

 можело ли е Втората световна война да бъде избегната

 и как?
Самият въпрос обаче е подвеждащ. Светът – такъв какъвто е бил през 30-те години е бил заредена бомба – която просто е чакала да избухне. Какво е можела да направи Великобритания? Да парира всеки опит на Германия да ревизира Версайския договор? И за целта да се съюзи със Съветския съюз и да изостави страните от Източна Европа на болшевизма?
Чембърлекн не е комична фигура – както днес го рисуват. Той е трагичен герой, който отчаяно търси начин да избегне втора голяма касапница за своето поколение.
Истинските причини за Втората световна война се коренят в начина по-който е бил подреден света преди 100 години – през 1919 г.
Френският маршал Фош не е бил единственият който още тогава забелязва, че 

във Версай не е постигнат никакъв мир, 

а само примирие за 20 години.
Никой днес не защитава Версайския договор, но той е само една малка част от подреждането на следвоенния мир. Ако искаме да проследим корените на конфликта известен като Втората световна война, а и на други по-късни конфликти, трябва да разгледаме цялостното геоплитическо устройство на света след Първата световна война.

Какво се случва в този период?

Войната е завършила с победа за Антантата, само по една единствена причина. Съединените щати са се намесили на нейна страна. Поводът за тази намеса е глупавата неограничена подводна война, инициирана от Германия, но причините имат по-дълбок геополитически императив. В Русия е избухнала революция и Германия е на път да спечели войната. Това за САЩ означава поява на сериозен съперник от другата страна на Атлантическия океан. Америка се намесва, за да запази нарушения баланс на силите на „стария континент“, но когато попречва на кайзера да доминира Европа, е убедена, че балансът ще може да се самоподдържа и без дългосрочно американско ангажиране от другата страна на Атлантика. Това се оказва голяма илюзия и 25 години по-късно американски войници ще трябва отново да загиват по бойните полета на Западна Европа. За да останат там за десетилетия!
Силата довела до завършека на Първата световна война не осъзнава, че е нейно задължение

 да установи и поддържа нов световен ред

Така, че ако трябва да посочим един основен международен субект отговорен за Втората световна война – това са Съединените щати, които след като не позволяват на Германия да определи реда в Европа, Евразия и Близкия изток, отказват да наложат и отстояват свой ред.
Или както е казал народът: „Не е луд този, който е изял зелника, а този, който му го е позволил“.
Какъв ред се налага в Европа, в Евразия и в Близкия изток през 1919 г.?
Германия, която макар формално де е била империя, всъщност след 1871 г. е национална държава. И освен ако не бъде константно притискана и ограничавана, има потенциала да бъде най-силната национална държава в Европа. Великобритания и Франция – оказали се на страната на победителите, нямат нито силата нито готовността константно да ограничават германската нация, но налагат договор, който изисква именно това. Америка, убедена, че си е свършила работата, не полага достатъчно усилия да озапти своите протежета и прави капитална грешка. Разбира се Германия е трябвало да върне на Франция Елзас и Лотарингия и да даде на Полша коридор до Балтийско море. Но е можело да се позволи на Австрия и на Судетските области (известни по това време като „Немска Бохемия“) и на Данциг да се присъединят към демократичната Германска република. И репарациите е можело да бъдат ограничени и представяни по-скоро като помощ, а не като наказание! Трудно е да си представим как в тези условия нещо наподобяващо нацисткия режим е можело да се появи в най-напредналата европейска нация!
Същото важи за Унгария и България, с които е можело да се сключи не наказателен, а помирителен мир. Така 

разделението на европейските държави на „победителки“ и „победени“ е можело да бъде избегнато

Не само Австро-Унгария, но и другите две многонационални империи доминирали Източна Европа, Евразия и Близня Изток  – Османската и Руската се сриват. Народите, които живеят в тези „тъмници“ получават шанс за независимост. Украйна и Грузия получават международно признание. В Близкия изток арабите, водени на въстание от английския офицер Томас Едуард Лорънс, останал в историята като  Лорънс Арабски се надяват на своя независима държава. Арабският лидер на въстанието Шериф Хюсейн ибн Али е дори склонен да позволи на евреите да формират своя „родина“ в Палестина, в замяна на международно признание на единна арабска държава. Великобритания и Франция обаче предпочитат да поделят региона и установяват няколко свои колонии, нелепо легитимирани като „мандати“ получени от Обществото на народите да управляват тези страни, докато народите им се научели да се управляват сами. Парадоксалното в случая е, че най-напредналите арабски страни са колонизирани, а най-изостаналите – владенията на племенния вожд Ибн Сауд – който в хаоса на разпада на Османската власт успява да завладее свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина – са признати за независима държава, която Ибн скромно кръшва на себе си – Саудитска Арабия. Съединените щати са имали силата да озаптят Великобритания и Франция в новия им колониален ламтеж, но не го правят. 
Последиците продължават да тровят региона и до днес.
Но може би 

най-значимият геополитически провал на Съединените щати

 от този период е, че позволяват на болшевиките да реинтегрират почти всички владения на Руската империя и да създадат Съветския съюз. Не е било особено трудно част от американските войски стоварени във Франция през 1918 да бъдат за кратко изпратени  в Украйна и Грузия – докато тези страни успеят да се консолидират като национални държави, като междувременно Цариград – тогава все още многоетнически бъде консолидиран като истински свободен град и така се гарантира свободата на плаване през Проливите. Измъчените от кланетата арменци също е можело да получат независимост. А и в края на 1918, началото на 1919 г. на „белите“ е можело да бъде оказана по-осезаема военна и икономическа помощ, но при условие, че признаят независимостта на Украйна, Грузия и евентуално на все още неоформените страни от Централна Азия.
Несправедливият международен ред в Европа, нелепият европейски колониализъм в Близкия изток. допускането на тоталитарна съветска консолидация на земите на бившата Руска империя и най-вече изтеглянето на Америка от Европа – това са основните причини за Втората световна война и на по-късните конфликти в Близкия изток.
Появата на демонични фигури като Хитлер и Сталин са само функция от крайно нестабилния световен ред създаден и допуснат след края на Първата световна война.
Днес, когато си спомняме за жертвите на Втората световна война е добре да си помислям какво би се случило, ако Европейският съюз се разпадне, а Съединените щати се дезинтересират от Европейския континент.