Александър Йорданов

На 19 ноември миналата година на заседание на Комисията по външни работи в Европарламента попитах посланика на ЕС в Руската федерация г-н Маркус Едерер дали се е срещал досега с руския правозащитник и опозиционен лидер Алексей Навални. Този ми логичен въпрос се оказа неудобен. Такава среща г-н Едерер не бе провел до този момент. Отговори, че се е срещал с „други представители на опозицията“, но не спомена нито едно име. Бях си наумил да го питам и по какъв начин е изразил възмущението си от репресивните действия на властите срещу опозиционери и

протестиращи граждани срещу управлението на Владимир Путин

но не го направих. Прецених, че няма смисъл, защото междувременно стана ясно, че посланикът си е бъбрил дипломатично с официалните власти за възможностите за „разширяване на продължаващото сътрудничество”. Но в светлината на опита за убийство на Алексей Навални и на задържането му от руските власти след завръщането му в родината, си мисля, че точно на това несекващо сътрудничество с ЕС се крепи властта на руския президент.

Само 100 дни това сътрудничество да не съществува и промяната със сигурност би почукала на кремълските порти. Защото е факт, че незаконните арести на опозиционери и побоите над мирни демонстранти в редица руски градове  разкриват, че в тази страна не просто се нарушават човешки и граждански права. Те доказват, че вече съществува огромна пропаст, която разделя управниците в Кремъл от народа на Русия. И тя не трябва да се „запълва” чрез сътрудничество с Европейския съюз, защото това би дало само нова доза сила и самочувствие на управляващите в Москва. През есента на 2019 г. в парламентарната група на ЕНП аргументирано предложих с престижната награда „Сахаров” на Европарламента

да бъде удостоен руският правозащитник Алексей Навални

Имаше дебати, но е факт, че мнозинството от депутатите от ЕНП подкрепиха кандидатурата на руския опозиционер. Но пък стана ясно, че той няма да получи одобрението на социалисти, зелени, крайно леви и дори либерали. Аргументът им бил да не си разваляме отношенията с Русия и да не подразним уважаемия руски президент. Сакън, той бил чувствителна натура. 

Защитих предложението за Алексей Навални и на дебата в Комисията по външни работи. С престижната награда бе удостоен Илхам Тохти - защитник на правата на уйгурския народ в Китай. Но сега си мисля, че ако Алексей Навални бе удостоен с наградата „Сахаров” за защита свободата на мисълта,  то това би било подкрепа и за всички опозиционери в Русия, за политическите затворници в тази страна, както и ясен знак на несъгласие с политиката на Кремъл. Убеден съм също така, че покушение срещу него нямаше да има. Нямаше да посмеят. Но кой знае. 

Сега е важно Европейският съюз да вдигне „червен картон” на Москва. В началото на февруари, посред лютата руска зима и върлуващата пандемия от Covid-19, върховният представител на Съюза по външна политика - 73 годишният г-н Жозеп Борел, ще направи визита в руската столица, за да отнесе лично посланието за освобождаването на Навални. Някои приветстват този ход на европейската дипломация, а други го осъждат. Истината е по средата. И тя е, че това е твърде противоречив дипломатически ход. В Москва г-н Борел несъмнено ще чуе отговора, който вече ни е познат: съдебната власт в Русия е независима и трябва да се спазва върховенството на закона. Но е важно все пак г-н Борел да не се върне с „празни ръце”. Ние, депутатите от групата на ЕНП,

настояваме за незабавното освобождаване на Алексей Навални

и на всички задържани граждани по време на протестите в руската столица, Санкт Петербург, Хабаровск и други руски градове. Настояваме също така и за въвеждане на санкции срещу руски олигарси и членове на близкия кръг на президента Вл.Путин, на близки и членове на техните семейства, както и на медийни пропагандатори и манипулатори. 

Важно е да се разбира, че опитът за убийство на Алексей Навални, както и последвалото му задържане е проява на политическа слабост, на страх, а не на сила на властта. Затова и е необходимо отношенията с Русия на този етап и да се минимализират. Медиите информираха, че новоизбраният президент Джо Байдън се е обадил лично на Владимир Путин и двамата са разговаряли. Цитира се какво бил казал американският президент. Но не се казва какво му е отвърнал владетелят на Кремъл. Защо ли?

Пред отношенията с Русия трябва да рине снега американският, а отскоро и европейски, закон „Магнитски”. Но новината от Брюксел е, че „засега” нови санкции срещу Русия няма да има. И това, заедно с телефонното чуруликане между  Байдън и Путин, не е добър знак. Той говори за непознаване на „необятната душевност” на кадрите на КГБ и ГРУ. А би трябвало чрез санкции и свиване на отношенията, дори и в последната руска деревня да проумеят, че политиката, която водят „ония там горе, в Кремъл” е извън нормалното, тя е анахронизъм. И може да доведе единствено до това, до което доведоха съветските политици "великата страна на Съветите".  

Преди няколко години протестирах пред руското посолство в София с плакат: „Русия ще бъде свободна!” Сега в Европейския парламент гласувах резолюция относно задържането на Алексей Навални. Тя призовава Европейския съюз и държавите членки да „разработят нова стратегия за отношенията на ЕС с Русия” и да направят „критичен преглед на сътрудничеството” с тази държава „в различни външнополитически платформи и по проекти като „Северен поток-2”, чието завършване ЕС трябва да спре незабавно”. Настоява се в същата резолюция държавите членки да „координират позициите си спрямо Русия и да изразяват единна позиция в двустранните и многостранните формати с руските органи”. Тези „напътствия” не трябва да бъдат отминавани с лека ръка у нас, където все още битува разбирането, че България трябва да поддържа „специални отношения” с Руската федерация. Не. Не само, че

тези отношения не трябва да бъдат „специални” или „братски”

 както някои ги наричат, а по-скоро трябва да бъдат никакви, т.е. замразени, спрени за достатъчно дълъг период, за да има надежда, че ще просветне и на изток, ще има добро бъдеще и за руските хора. А само след месец, на 27 февруари – денят в който през 2015 г. под стените на Кремъл бе убит обаятелният руски опозиционен политик Борис Немцов, хиляди руски граждани отново ще протестират срещу политиката на Кремъл, издигайки лозунга на надеждата: „Героите не умират! Русия ще бъде свободна!”