Д-р Любомир Канов

Хората, които се считат за македонци, както и онези, които се смятат за турлаци, граовци, торбеши, шопи, княжевци, трънчани, щокавци, царибродци, босилеградци, моравци и берковци, постепенно да осъзнаят, че вече е минало времето на враждите, разделенията и враждебното вглеждане на нашите не толкова големи различия, а е важно по-скоро онова, което е общо между всички нас. Всъщност то е 90%. Ние сме един културен, езиков и даже религиозен континуум, ако мога да се изразя с тази чуждица. Една непрекъснатост на езикова и цивилизационна общност, винаги

раздирана от жалки войни, от вражди и взаимна подозрителност

Достатъчно жертви са били дадени в името на нашите реални и въображаеми вярвания в собствената ни изключителност или във взаимни омрази.

 Вярно, кой съм аз, но според мен, Македония в сегашната си участ на една междинна държава с желание за собствена идентичност, вместо да бъде земя на разделение и враждебна риторика, в чиято земя е пролята не малко братоубийствена кръв, да стане мост на сближаване, даже в езиково отношение между близките етноси на Балкана, които най-накрая да станат част от народите, които не враждуват помежду си в Обединена Европа. 
Ех, Новогодишни Пожелания, дали ще ги чуе някой? 
А нека сега да започнат патриотарските обвинения в национално предателство. 
Бил съм вече съден като Враг на Народа, няма да се учудя.