Любомир Гешев
 
Напоследък много журналисти, а и не само те, започнаха да сравняват предстоящите президентски избори с тези преди 20 год. Като повтарят по инерция, как „изненадващо” Петър Стоянов загубил срещу Георги Първанов- при положение, че рейтингът и симпатиите към Стоянов по онова време бяха зашеметяващи. Това според тях би трябвало да бъде урок и за Румен Радев, с неговия висок рейтинг. От днешна гледна точка обаче е съвсем ясно, че Петър Стоянов загуби изборите не защото подцени противника си Георги Първанов, нито защото „извадил компромат” срещу Богомил Бонев, а по една друга и не толкова очевидна причина: нито една от политическите партии в България, включително 

СДС не желаеше втори мандат за Стоянов

Причината: натрупал голям международен опит и авторитет, личен приятел с повечето европейски лидери, а и с американския президент Клинтън, Стоянов щеше да обърка сметките на всички български партийни водачи. Ако бе станал отново президент, СДС щеше да продължи да е сериозна политическа сила, ползвайки авторитета на „нашия президент”, а това щеше да попречи много на Иван Костов да създаде нова партия. Евентуален втори мандат на Стоянов, щеше да лиши лидерът на НДСВ-Симеон Сакскобургготски от позицията му на единствен адвокат на идеята за НАТО и ЕС- и в Европа и в Америка Стоянов най-силно се идентифицираше с тази роля. ДПС също не искаше да подкрепи президент със самочувствие и авторитет- затова заложи на Георги Първанов, който бе съвсем наясно, че без тяхната помощ никога не би станал президент и следователно щеше да е много по-сговорчив. И така, Стоянов се изправи сам срещу две силно мобилизирани партии, като БСП и ДПС, с „подкрепата” на СДС и Иван Костов, чиито емисари твърдяха, че ги нарекъл „разбити авари” и така 

демобилизираха нашия електорат

 Както и с „подкрепата” на НДСВ, чиито лидер заяви публично, че няма да гласува за Стоянов, за да не „хаби бензин” от село Баня до София. Но тук въпросът не е за миналото и за съдбата на Петър Стоянов- той продължава да бъде канен на големите световни форуми и така осмисли следпрезидентския си живот. Въпросът е за нас и настоящето. Вместо да повтарят като папагали как „изненадващо” Стоянов загуби изборите, по-добре да се замислите върху един факт, който има отношение и към днешните президентски избори. А той е, че нито един партиен лидер не иска България да има силен и независим президент. Ако искаше, десните щяха да се обединят и да издигнат отново Стоянов, както предложиха много български политици и интелектуалци.
Като си помисля само какъв инициативен комитет щяхме да направим тогава! Но не-ДБ издига свой кандидат, ГЕРБ ще подкрепи проф. Герджиков, с надеждата, че той никога няма да забрави тази подкрепа. Дали това ще се случи- не знам, Герджиков е високоинтелигентен мъж, може да прояви и характер. Но не е ли очевидно, че именно проявеният характер от настоящия президент Радев, прави БСП доста въздържана в подкрепата си за него. Точно, както Иван Костов преди 20 години, сега 

Корнелия Нинова се страхува, 

че с преизбирането на Радев ще има втори властови център в левицата. Искрена и всеотдайна подкрепа за своите кандидати, май ще дадат само онези партии, които не очакват да спечелят президентските избори. Тъжното е, че не всеки ден се раждат големи политици, а когато ги имаме те не получават подкрепа и условия, за да работят в полза на България.