"Няма смелост в политическата ни класа категорично да защитава българските интереси срещу руско посегателство. Много, много рядко в България управляващите си позволяват да говорят за Русия или да предприемат мерки по отношение на Русия, които са свързани с подобен тип квалификации, каквито днес срещаме", заяви пред БНР политологът Огнян Минчев - председател на УС на "Прозрачност без граници", във връзка с разразилия се през последните дни шпионски скандал.
"Ако акцията се основава на реална заплаха, това е реалната заплаха на подготвяне на сериозен удар срещу настоящото статукво в България", предупреди Минчев.
Той коментира и интерпретацията на скандала през хипотезата за натиск от евроатлантическите ни партньори с цел да бъдат предотвратени хибридните атаки срещу България, идващи от Русия:
"Ако това беше обяснението на нещата, нямаше да се разиграва на равнището на Николай Малинов, Ваня Добрева и т.н. В България има много по-сериозни фактори, които гарантират руското влияние в българските икономика и политика и във вземането на институционалните решения. Ако имаше такъв натиск, той нямаше сигурно да остави без последствие и видимите лобисти на руските интереси в България. В парламента можем да посочим лидери на партии, вземащи позиции, пряко подкрепящи интересите на Русия и в ущърб на българските интереси - и по отношение на самолетите Ф-16, и по отношение на "Белене".
Политологът изтъкна, че скандалът е в развитие и това, което предстои да видим, ще бъде по-значимо от това, което сме видели.
Още от България
БСП-ОЛ прави кръгла маса, търси изход от кризата в парламента
Социалистите очакват положителен отговор от лидерите на останалите политически формации, за да отблокират работата на парламента като намерят консенсус в 51-вото Народно събрание (НС) и отговорят на очакванията на обществото
Психиатърът д-р Михайлов с телевизионен сеанс за промиване на мозъци: Радев е единствената алтернатива
Макар тезите му да звучат логично и обосновано, те са дълбоко хибридни и обслужват по-скоро пропагандата на Кремъл
Кметът на Созопол недоволства срещу археологически разкопки
Първоначалният план е предвиждал археологическо проучване само на площ от 350 кв.м.