България се присъедини към декларация на 46 държави, която обявява Русия за държава окупатор заради анексирането през 2014 г. на Кримския полуостров заедно с град Севастопол.

Нашата страна бе представена от министъра на външните работи Светлан Стоев. Той бе сред учредителите на Международна кримска платформа, чиято цел е да координира усилията на държавите, които настояват за връщане на Кримския полуостров на Украйна, съобщиха от пресцентъра на МВнР.

"Този форум е подходящото място да потвърдя още веднъж силната и традиционна подкрепа на България за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите й граници, включително териториалните води", каза министър Стоев на учредителната Среща на върха на Международната Кримска платформа.

Форумът, иницииран от Украйна и подкрепен от ЕС, е под патронажа на президента Володимир Зеленски и цели да засили вниманието на международната общност към незаконната анексия на Крим и необходимостта от реинтеграция на полуострова в състава на Украйна.

"Като черноморска страна ние сме загрижени от нарастващата милитаризация на региона. Деокупацията на Крим и регулирането на конфликта в Източна Украйна трябва да останат високо в международния дневен ред", каза още първият ни дипломат.

Той акцентира и върху необходимостта от осигуряване на свободно преминаване през Керченския проток към украинските пристанища в Азовско море.

Форумът завърши със съвместна декларация. В нея се приветстват необходимите дипломатически усилия за възстановяване териториалната цялост на Украйна в международно признатите й граници. Изразява се тревога от милитаризацията на Черноморския регион, осъждат се нарушенията на правата на човека в Крим.

Декларацията "призовава Руската федерация да изпълнява задълженията си като държава окупатор съгласно нормите на международното хуманитарно право и настоява Руската федерация незабавно да прекрати всички нарушения на човешките права и злоупотребите по отношение на жителите на Крим, като осигури пълен и безпрепятствен достъп до Крим на представителите на регионалните и международни мониторингови механизми за правата на човека". Осъжда се политиката на Москва за сплашване в Крим на журналисти, правозащитници и адвокати. Държавите се обявяват против "продължаващата руска милитаризация на Крим" и затрудняването на свободното корабоплаване край неговите брегове. Критикува се "продължаващото изменяне на демографската структура на окупирания полуостров чрез преселване на руски граждани в Крим".

Министърът на външните работи на България подчерта, че като член на Европейския съюз и като приятел и партньор с историческа българска етническа общност в Украйна, страната ни ще продължи да бъде силно ангажирана в прилагането на политиката по непризнаване на анексията на Крим.

Форумът завърши със съвместна декларация. В нея се приветстват необходимите дипломатически усилия за възстановяване териториалната цялост на Украйна в международно признатите й граници. Изразява се тревога от милитаризацията на Черноморския регион, осъждат се нарушенията на правата на човека в Крим.

Идеята за Кримската платформа бе развита от украинския президент Володимир Зеленски на 4 септември 2020 г. пред сесията на Общото събрание на ООН. Руската агенция ТАСС забеляза, че датата 23 август за учредяване на Платформата е съвпада с датата при сключването на Пакта Рибентроп-Молотов в Москва през 1939 г.