Д-р Любомир Канов

Славчо и Тошко явно страдат от инфантилното Опозиционно-Предизвикателно Разстройство на личността. По-точно принуждават обществото да страда от него посредством превъплощаването на това разстройство в партия наречена ИТН. Opposition Defiant Disorder, както е известен на Запад този синдром, включва 

хронична агресия, 

чести изблици и тенденция да се спори, пренебрегване на исканията на другите (в случая суверена), прояви на неприемливо поведение, несъобразяване с другите, неудовлетвореност и неспособност да се справят с емоционалната си фрустрация, нежелание за кооперативно и съвместно поведение. 

Тропането с краче е една от честите и сравнително по-безобидни форми, които се наблюдават основно при децата. При възрастните, разполагащи с партия, това се изявява като 

упорито изискване за непрестанни избори

 и настояване да бъдат винаги позиционирани като “опозиция”. Опозиция на всичко и всеки. 

Поведенческата терапия за такова разстройство е радикално изчегъртване на подобни партии и индивиди от обществено-политическата сцена и делегирането им в бутафорни телевизионни шоу програми с родителско предупреждение към децата да не ги гледат, защото лесно могат да развият въпросният синдром. Много е прилепчив.