Ген Съби Събев

Четири основни събития маркират осмият месец на руската инвазия в Украйна - анексията на окупираните части от украински територии в Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области; разширяващата се  контраофанзива на УВС със значителни загуби на руските войски и освобождаване на нови украински територии; взривът на Кримския мост и започналата евакуация на украинските войски от западната част на Херсонска област на левия бряг на р. Днепър. В периода 14.09 – 14.10.2022 г. украинските войски са освободили общо 623 населени места, от които 502 в Харковска област, 75 -  в Херсонска област, 43 – в Донецка области 7 – в Луганска област. От началото на инвазията до 14.10, УВС са освободили общо 1620 населени места.

Това бе месец на висока оперативна динамика в действията на украинските войски за освобождаване от окупация на още украински територии и нанасяне на още по-големи загуби на руските войски. Освобождаването на окупирани територии след обявяването им са анексирани от Русия предизвика силен политически и военен шок в страната, както и публични критики към руското политическо и военно ръководство. На фона на пораженията, които понася руската армия в Украйна, Русия разположи в Беларус руски военен контингент и създаде руско-беларуска оперативна група, която застрашава Украйна от север, и е предпоставка за въвличане на Белорусия в агресивната война на Русия.
През осмият месец на инвазията руската армия претърпя нови поражения, които откроиха нейните много големи проблеми на бойното поле и породиха разногласия по върховете на руското правителство.

И през осмият месец на войната руските войски продължават да изпитват  остър недостиг на личен състав, липса на координация между частите и нестабилни линии за доставки. Това допринесе за нарастване на загубите в личен състав и бойна техника. Сумарно пленената руска бойна техника от украинската армия надвиши по брой западните доставки. Безвъзвратните загуби в личен състава, по данни на ГЩ - УВС нараснаха от 56 000 в края на седмия месец, на 67 740 убити в края на осмия месец от инвазията.
За първи път руските войски в Украйна преминаха под единно командване. На 08.10 за командващ бе назначен командващия руските ВКС армейски генерал Суровикин, известен с брутално и агресивно водене на операции в Чечня и Сирия. За прелом на войната на страната на Русия, той най-вероятно ще предприеме по-агресивни действия на руските войски в Украйна, като ще заложи на засилени ракетни, авиационни и артилерийски удари за разрушаване на критичната и жилищната инфраструктура на Украйна и по-големи жертви сред цивилното украинско население. През месеца започна престъпна руска кампания с масирани ракетни удари и удари с дронове-камикадзе, осигурени от Иран, срещу украинските градове и критична инфраструктура, в резултат на което части от украинската територия са с прекъснато електроснабдяване. Целта е украинското население да остане през зимата без електричество и отопление. Разрушавайки енергийната инфраструктура на Украйна, руското ръководство се опитва да атакува основния център на тежестта на украинската отбрана – волята на украинския народ за съпротива. Тази стратегия е обречена на неуспех и ще потвърди световни оценки, че Русия се е превърнала в терористична държава.

Украинската контраофанзива на източния фронт

След разгрома на руската групировка в триъгълника Балаклея, Изюм и Купянск, украинските сили се насочиха към важния отбранителен и логистичен възел около гр. Лиман, Донецка област. Същият бе обкръжен и превзет на 01 октомври. След това украинската контраофанзива продължи както източно от Лиман, така и в източната част на Харковска област и се насочи дори към Луганска област, като на 05 октомври бяха освободени няколко населени места.
Падането на Лиман предизвика политически и военен шок в Русия, макар че руското министерство на отбраната го обяви като изтегляне на по-изгодни позиции, за да се избегне обкръжаване на руската групировка там. Освобождаването на Лиман отвори пътя на украинските войски към градовете Кремина и Сватове в Луганска област, които са важни транспортни възли. За провалите около Лиман чеченският лидер Кадиров обвини командващия Централния военен окръг (ЦВО) генерал-полковник Александър Лапин, като призова за задържането на окупираните територии да се използва дори тактическо ядрено оръжие. 
Продължаващото контранастъпление на украинските сили се дължи и на това, че руските сили не успяха да задържат бреговете на реките Оскил и Сиверски Донец и да ги използват като естествени отбранителни рубежи, за да попречат на украинските сили да се насочат към слабо защитените  части на окупираната от Русия североизточна Украйна.
И през този месец руските войски не успяха да овладеят Бахмут и Авдеевка, въпреки непрекъснатите си атаки. Украинските войски упорито удържат стратегическия триъгълник Слаянск, Краматорск, Бахмут.

Украинската контраофанзива на Херсонското направление

От началото на м. октомври настъпи прелом и във военните действия на Херсонското направление. На 2 октомври УВС започнаха нов етап от настъпателните си операции в района на Херсон. Нанасяйки силен флангови удар срещу руската отбрана по десния бряг на р. Днепър украинските войски пробиха първата и втората отбранителна линия на руските войски и преместиха фронтовата линия на юг с над 25 км, като овладяха Дудчани и продължиха настъплението си в направление на гр. Берислав. Същевременно овладяха Давидов брод на р. Ингулец и разшириха пробива си също в направление на Берислав. Така се очерта  възможност руските войски на западния бряг на р. Днепър да бъдат разсечени на две, ако украинските войски достигнат Берислав. Русия се изправи пред дилема: изтегляне на силите си на левия бряг на р. Днепър, за да заздрави отбраната на останалата част от Херсонска област или да отбранява докрай гр. Херсон. Според американски източници, в края на септември, Путин е отхвърлил искането на своите генерали да се оттегли от град Херсон на източния бряг на река Днепър.
Руските окупационни сили, за да не попаднат в обкръжение, започнаха бързо оттегляне на по-задни отбранителни линии, понасяйки значителни загуби в бойна техника. За  една седмица от началото на м. октомври, украинските войски освободиха над 30 населени места и над 500 квадратни километра територия в западната част на Херсонска област. 

Най-разумният избор, което Русия може да направи в западната част на Херсонското направление, е не да усилва 30-хилядната си групировка там от най-опитните руски войници (40 батальонни бойни групи), а да изтегли войските си на източния бряг на р. Днепър и да усили отбранителните си линии там, използвайки реката като естествен отбранителен рубеж. След обявената анексия, такъв ход става доста труден, поради тежката политическа цена за Путин. Но украинската контраофанзива може да го принуди и на такава стъпка, което ще е тежък репутационен удар за него. Опитите да задържи Херсон на всяка цена ще доведе основно до изразходване на ресурси, задържане , изтощаване и тежки загуби за някои от най-добрите военни части на руските въздушно-десантни войски, които са крайно необходими на източния фронт.
След поемането на командването на руските войски в Украйна, генерал Суровикин изглежда е принуден да приеме варианта за изтеглянето на войските на източния бряг на р. Днепър. На 13 октомври временният губернатор на Херсонска област Владимир Салдо изпрати до руското държавно ръководство молба да организира изтегляне на местното население в безопасни региони заради всекидневните обстрели от страна на украинските войски. На 22 октомври окупационната администрация нареди населението незабавно да напусне града, което доби формата на принудително депортиране. Това е явен признак, че Русия губи контрол над окупираната област. На 19 октомври окупационните власти са преустановиха дейността си в град Берислав. На 21 октомври започна и постепенното изтегляне на първите части от руските войски и въоръжение на десния бряг на реката. За целта те разчитат основно на временния шлепов мост до Херсон и военни фериботи, които продължават да работят на няколко места. Най-вероятно последни ще се изтеглят руските части в Берислав и Херсон и прикриващите оттеглянето войски, без гаранция че ще успеят да преминат на отсрещния бряг. По последни сведения, руските войски подготвят Херсон и за улични боеве. Пълното изтегляне на руските войски може да отнеме няколко седмици, ако украинските войски не ги атакуват. Но може да се развие и в техен разгром, при устремни атаки на украинските сили.

На 09 октомври  експлозия на Кримския мост, нанесла му частични повреди, предизвика ярост у руското политическо ръководство. Обвинения за взрива, като терористичен акт, бяха отправени към Украйна, а в бързото разследване бе пропагандно намесена и България, с цел да се внуши, че и държави от НАТО участват в терористични актове срещу Русия. Истината е, че това беше саботажен акт, най-вероятно с участието на руските специални служби, за да се даде повод за поредна ескалация на агресивната война срещу Украйна и да се обвини тя в тероризъм. Още на следващия ден под влияние на засилената критика срещу Путин и армията от безсилието срещу украинската контраофанзива и като акт на отмъщение, руските сили нанесоха масиран ракетен удар по 20 украински града. В следващите дни и седмици продължиха престъпните руски удари с ракети и дронове по жилищни райони и енергийната инфраструктура на Украйна. Това доведе до значително нарушаване на енергоснабдяването и режим на тока в много украински градове и села. Очевидно това е и акт на безсилие и опит да се отклони вниманието от руското общество от провалите на руските сили на фронта. Повредата на Кримския мост, обаче, ще забави доставките за руската армия на южния фронт.
В последните дни зачестиха информациите, че руските войски подготвят удар под украински флаг за разрушаване на язовирната стена при Каховската ВЕЦ, с което ще наводнят широки площи на десния бряг на р. Днепър, за да забавят настъплението на украинските войски и прикрият отстъплението си към източния бряг на реката. Решението за подобен акт, ще е доста безотговорно тъй като ще бъдат наводнени и доста широки площи на левия бряг на реката, където ще бъде извадена от строя пътната мрежа по протежение на левия бряг, както и изградената логистична мрежа за руските войски в близост до реката. Спадналото ниво на водата в Каховското водохранилище ще застраши и експлоатацията на Запорожката АЕЦ.

Руската анексия на окупираните части от Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области

След обявената частична руска мобилизация на 21 септември, в периода 23-27 септември спешно бяха проведени и незаконните референдуми в окупираните територии на Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области, чиито резултати бяха предизвестени.  На 30 септември руският президент подписа указите за присъединяването им към Руската федерация, а Руската Дума утвърди този акт и определи график за административното им интегриране във федерацията. На 05 октомври, Путин подписа четири федерални закона за ратифициране на договорите за влизане на Донецката народна република (ДНР), Луганската народна република (ЛНР), Запорожка област и Херсонска област в Руската федерация, с което завърши процедурата за формалната анексия на окупираните украински територии. Световната общност осъди тези незаконни действия на Русия и обяви, че не признава за руски анексираните територии. На 5 октомври Путин подписа и указ, с който прехвърли управлението на Запорожката АЕЦ на руската държавна компания "Росенергоатом", като мярка за установяване на пълен руски контрол над най-голямата украинската АЕЦ.
На 19 октомври руският президент въведе режим на военно положение в четирите анексирани области, с което бяха предоставени широки пълномощия на окупационните власти за мобилизация и използване на всички налични средства за отбрана на окупираните територии.
Очевидно с анексирането на окупираните части на четирите украински области, руското ръководство се опитва да ограничи украинската офанзива с предупреждението и заплахите, че се настъпва в руска територия и че за защитата им Русия може да използва всички налични средства. 

Хаотичната руска „частична“ мобилизация

В отговор на украинската контраофанзива и увеличаващите се руски загуби, руският президент разпореди на 21 септември частична военна мобилизация, която има за цел да събере поне 300 000 резервисти, които да подсилят силите по протежение на 1000-километровата фронтова линия в Украйна.
Големият хаос в провеждането на руската мобилизация и провалите в нейното логистично осигуряване наложи личната намеса на Путин за въвеждане на ред и наказание на длъжностни лица, отговорни за многото нередности, които предизвикаха обществено напрежение и протести. 
Към 24 октомври общо над 700 000 руски граждани, предимно млади хора, напуснаха страната, за да избягнат от мобилизацията и изпращане на фронта за участие в агресивната война срещу Украйна, което е безпрецедентен акт в историята на руските мобилизации. Този акт е и очевадна индикация за крайно непопулярната и завоевателна война на Путин срещу Украйна. Повече от месец от началото й, мобилизацията още не е постигнала крайната си цел. На 14.10 руският президент обяви, че мобилизираните военни са достигнали 222 000 души и че мобилизацията ще приключи до края на м. октомври, което съвпада с есенния призив на новобранците в във въоръжените сили от 01 ноември.

 Погрешни са очакванията на руското политическо и военно ръководство, че мобилизацията е бързото решение на военните проблеми на Русия. Ще са необходими месеци, за да могат мобилизираните да се обучат и да сформират боеспособни части. Притиснати от състоянието на силите на фронта, руското ръководство не осигурява и минималното време за подготовка на запасните и спешно изпраща повечето от тях към фронтовите части за попълване на загубите, където те бързо понасят загуби.
Руската армия има и проблеми със зимната екипировка на своите войски. Направен е опит за поръча на 200 000 бронежилетки и 500 000 комплекта топло зимно облекло през трети страни. Липсата на бронежилетки и каски е едно от основните оплаквания както на договорните войници, така и на мобилизираните, които са принудени сами да си купуват защитните средства, които не отговарят на съвременните изисквания за водене на война.

Вероятността за руска ядрена ескалация на войната

Още с началото на агресията си срещу Украйна Русия приведе в особен режим ядрените си сили, за да предотврати намеса на западните държави на украинската страна. В последствие, когато Русия започна да търпи загуби, в страната се надигнаха гласове, включително на официално ниво, че Русия може да използва и ядрено оръжие, за да отблъсне агресия срещу страната. 
Ядреното блъфиране от Русия стана неотменна част от нейната външна политика и същото бе засилено в хода войната срещу Украйна, особено при разширяването на военната помощ за страната. И трябва да се признае, че същото оказа влияние на някои западни държави, които оказаха ограничена или никаква военна помощ на Украйна. 
В руските стратегически документи по сигурността и отбраната са предвидени три случая за възможно използване на ядрено оръжие – при нападение с ядрено или друго оръжие за масово поразяване срещу страната или нейни съюзници; при конвенционална война срещу Русия, ако е застрашено нейното съществуване като държава и при разрушаване на цивилна и военна инфраструктура, с което е нарушена системата за управление на стратегическите ядрени сили на страната. С  други думи, при екзистенциална заплаха срещу страната, Русия ще използва ядено оръжие за своята защита. Агресивната война на Русия срещу Украйна не попада и в трите сценария за използване на ядрено оръжие от руската държава. 

Преди години военните в Русия разработиха една концепция, наречена „ескалация за деескалация“, която препоръчва при конвенционална война срещу Русия, ако въоръжените й сили са изправени пред тежко поражение или разгром, да бъде използван ядрен боеприпас, с което рязко се ескалират военните действия с цел противникът да прекрати настъплението си срещу руските войски и така войната да премине в етап на деескалация. Тази концепция, обаче, не кореспондира напълно със заявените случаи на възможно използване на ядрено оръжие от руските власти в официалните стратегически документи по сигурността и отбраната на Руската федерация.
Гореизложеното дава основание за извода, че Русия няма или е нищожна  вероятността да прибегне до ядрена ескалация в инвазията си срещу Украйна, тъй като не е застрашено съществуването на руската държава. 

Макар и с нищожна вероятност, обаче, не може да бъде изключена напълно ядрена демонстрация от страна на Путин при силен натиск върху него от партията на войната, в опит да спре разгрома на руската армия и напредването на украинските войски към Крим. Но предупрежденията на САЩ, НАТО и ЕС за катастрофалните последствия за Русия от такъв акт, сигурно ще окажат силно сдържащо действие върху Путин.

Възможни краткосрочни планове на страните

На източния фронт Украйна най-вероятно ще продължи настъплението си, макар и с по-бавни темпове. Цели – изтласкване на окупационните войски от административните граници на Харковска област и освобождаване на още територия и населени места в Донецка и Луганска области, до изчерпване на настъпателните си способности. Есенните дъждове ще ограничат маневрените действия.
Руските окупационни сили, подсилени с мобилизационни контингенти, вероятно ще се стремят да спрат окончателно украинската контраофанзива основно на изграждащата си отбранителната линия Кремина – Сватове и с отделни контраудари ще се опитат да си възвърнат загубени територии в двете области. В Донецка област най-вероятно ще се опитат да овладеят гр. Бахмут и Авдеевка и да стабилизират фронтовата линия.
На Херсонското направление украинските сили най-вероятно ще успеят да овладеят окупираната част на Херсонска област на западния бряг на р. Днепър до средата или края на м. ноември и да изградят отбранителна линия, използвайки водната преграда.
Руските войски на това направление ще се опитат отбраняват позициите си на западния бряг на р. Днепър до последна възможност и с масирани обстрели да предотвратят овладяването на гр. Херсон, след което ако успеят ще се изтеглят на източния бряг на р. Днепър. Така ще уплътнят отбраната си в източната част на Херсонска и в Запорожка области. 

На Запорожкото направление има индикации, че ВСУ подготвят контраофанзива за освобождението на окупираната част на Запорожка област, като първата цел вероятно ще бъзе Запорожката АЕЦ, а следващата - прекъсване на земния коридор до Крим с излизане на брега на Азовско море в района на Мариупол или Бердянск. Това е най-късият път от Запорожкия фронт до азовската брегова ивица. Едно успешно украинско контранастъпление на това направление би поставило в критично положение цялата руска херсонска групировка, би разцепило на две руските войски в Украйна, като ги лиши и от  логистична връзка помежду им и би извело украинските войски на подстъпите към Крим. Прекъсването на руския южен сухопътен коридор би лишило също руските войски от възможността за прехвърляне на резервите към най-застрашените участъци на отбраната им. Остава неясно кога точно украинските войски ще започнат тази офанзива. 

Руските войски на Запорожкото направление се подготвят за отразяване на очакваната украинска контраофанзива, като недопуснат прекъсване на сухопътния коридор към Крим, и при успех ще се опитат да нанесат контраудари и да развият настъпление към гр. Запорожие.
Украйна продължава подготовката на нови военни контингенти. Около 10 000 украински войници завършват подготовката си във Великобритания и още толкова ще започнат подготовка там. ЕС, в рамките на мисия за военна помощ на Украйна, взе решение за подготовка на 15 000 украински бойци. Германия ще обучи 5 000 украински военни до пролетта на 2023 г. 

Разширяват се и доставките на модерно въоръжение за Украйна. На 15 октомври САЩ обявиха поредният си пакет военна помощ за 725 млн. щ. долара, включваща и 200 бронирани автомобила „Хъмфи“, високоточни артилерийски снаряди,  допълнителни пускови установки и ракети за РСЗО „Хаймарс“ и др.  В ход са доставки от Германия, Великобритания, Гърция и други европейски страни. В ход са и доставки от НАТО на системи за борба с дронове и стотици станции за активно заглушаване.
В заключение може да се подчертае, че украинската армия продължава да владее инициативата във войната. Украинските войски напредват към Херсон и в отделни части на Харковска, Луганска и Донецка области. Отбраняват се упорита в югозападната част на Донецка област. До края на м. ноември украинските войски имат шанс да завършат контраофанзивната си операция в западната част на Херсонска област и едновременно с това да стартират контранастъпателна операция в Запорожка област. В дъждовния сезон на късната есен темпото на операциите най-вероятно ще спадне, но през зимния сезон със замръзването на почвата, оперативната динамика вероятно ще се повиши. Украинската армия ще посрещне зимата добре екипирана и по-добре въоръжена, докато руската окупационна армия е много вероятно да изпита сериозни затруднения.
Б.Р. Анализът е публикуван на фейсбук страницата на автора