Любомир Гешев
Съосновател на СДС, Смолян 
Организационен секретар - Национална координация, София

Тъй като напоследък много хора ме молят да споделя с тях възлови, значими събития свързани със СДС, обещах периодично да пиша за събития, които са значими за политическия живот в България. Всичко публикувано е на базата на съществуващи документи. 
Преди около седмица- на 13 август прочетох изявление на Богомил Бонев във фейсбук, което завършва така: „Нормалната логика сочи, че терористът е Зеленски и е спонсориран от САЩ. Но те искат да обвинят за своите действия Русия”.

Според нормалната логика на всички мои приятели, стари седесари, е точно обратното. Затова изявлението на бившия “седесар” и вътрешен министър от кабинета на Иван Костов звучи наистина абсурдно, но то ме наведе на една друга мисъл: Коя е първата успешна акция на Русия на територията на България след падането на комунизма?
И в паметта ми изплуваха още имена- Георги Коритаров, Явор Дачков, д-р Николай Михайлов … Какво общо има между тях ли? Ами и четиримата работеха най-активно и трябва да призная успешно, срещу повторното избирането на Петър Стоянов за президент през 2001 г. Богомил Бонев се яви на тези избори, заявявайки че представлява истинското СДС срещу „корумпирания” Стоянов.

А Коритаров, Дачков и д-р Михайлов присъстваха във всички медии, разколебавайки нашия електорат, че президентът Стоянов е предал седесарите, защото ги нарекъл „разбити авари”. Спомням си прекрасно това, понеже бях активен участник  в тези събития. По-късно се оказа, че Георги Коритаров е агент на Държавна сигурност с многотомно досие, а днес Явор Дачков и доктор Николай Михайлов активно

защитават Русия на Путин срещу „псевдолибералния” Запад

Спомням си също така удивителната мобилизация срещу тогавашния президент: Петър Берон, уличен от д-р Желев за агент на ДС, също се яви срещу Петър Стоянов и кой разбрал, неразбрал (нали е Петьо от СДС-то), взе почти процент и половина. Кандидатира се срещу Стоянов и „синята” Ренета Инджова. Нито един от двамата не е толкова наивен, че да си вярва, че може да спечели президентските избори. Защо тогава се кандидатираха, за да откъснат общо около 3% от сините гласове? На всичко отгоре, премиерът Сакскобургготски (от когото се очакваше естествена подкрепа за прозападния Стоянов) обяви публично, че няма да гласува, за да не хаби бензин от село Баня до София. Като капак, ДПС също подкрепи Георги Първанов, а уж щяха да забраняват БСП ...

И на този фон определени медии и коментатори вкупом започнаха да твърдят, че Стоянов сам загубил изборите, защото извадил компромат срещу Богомил Бонев. Всъщност „компроматът” беше част от официален доклад на НСС изтекъл дори във вестник „Дума” за съмнителни бизнес начинания на Богомил Бонев (по-късно стана известно, че Бонев е собственик на хотел в Банско и конна база в Рибарица, а Петър Стоянов се оказа сред много малкото български политици, излезли без собствени „бизнеси” от политиката).
Тази работа с компромата обаче наистина измести фокуса от основния въпрос: Кое обедини толкова много и уж различни партии и политици да попречат на Петър Стоянов да спечели втори мандат? И като чета днешните пропутиновски изявления на героите от преди 20 години все повече започвам да си мисля, че първата успешна операция на руските служби в България беше операцията по отстраняването на президента Стоянов от властта. Така Георги Първанов стана президент на България, след това СДС бе разбито отвътре (проектът ДСБ) и днес, хората, които изстрадахме идеята за свободна и демократична държава сме в различни лагери (напоследък и с
БСП) и се чудим защо на България отново се гледа като на руски троянски кон в НАТО и Европейския съюз.