"Македонското общество след повече от 2-3 години се удари в политическата реалност, такава каквато е. Някой повече от 3 години убеждаваше нашето общество, че под някакъв международен натиск или поради друга причина България ще промени позицията си". Това заяви българинът от Македония и лидер на "Гражданския демократичен съюз" в РСМ Петър Колев пред Euronews Bulgaria.

Според него пред нас има голяма възможност – съвсем нови отношения между България и РСМ от една страна и между югозападната ни съседка и ЕС от друга. Той призова за общо честване на Илинденско-Преображенско въстание въстание на 2 август. "Смятам, че е изключителна възможност още тази година на 2 август да направим едно модерно, европейско и достойно отбелязване на Илинденско-Преображенско въстание, което е част от нашата обща история. Това ще даде ясен сигнал и към българското и към македонското общество, че ние сме подготвени да вървим по този нов път и да се възползваме от тази възможност.

По думите му в обществените фактори у нас и в РСМ трябва да се опитат да задават такъв дневен ред, който да успокои крайните емоции от двете страни.

Според Колев българската външна политика в претърпяла надграждаща динамика през последните две години.

„Всъщност става въпрос за едно и също нещо, само че подходът беше сменен“, смята българинът от Македония.

Ако предишните опити бяха да се аргументира българската позиция, започвайки от периода на 9-10 век, новият подход е да започнем от днес и да вървим назад във времето.

Македонският политик е на мнение, че в крайна сметка става въпрос за общочовешки ценности, които са стълб на ЕС.

„Например правото на самоопределение, което важи еднакво както за живите хора, които днес се самоопределят за българи, така и за онези хора, които преди 100-200 или 500 години са умрели в Македония и са оставили писмени документи, че са българи“, убеден е Петър Колев.

Тоест, когато беше приета една тактика, че да се обясни, че не става въпрос за сух исторически спорт, а за практики от тоталитарни времена, какъвто беше т.нар. „възродителният процес“ в България, тогава нашите европейски партньори по-бързо и по-лесно разбраха какво искаме да представим като проблем със Скопие и както виждате в това предложение и протоколите в него са описани всички позиции, които България очакваше – започвайки от правата на живите българи, минавайки през промяна на учебниците с ясни срокове, отварянето на досиетата на тоталитарните служби в Македония, езика на омразата.

Колев смята, че до голяма степен българският интерес е защитен и онова, което българските организации са очаквали като активна външна политика на България се намира точно в тези документи.

„За което няма как да не благодарим и да не отбележим ролята, която имаха професионалните дипломати в МВнР и българският президент.

Според Петър Колев институциите в РСМ започват да работят и даде пример с една от организациите на българската общност в Македония – „Дело“, в която работят македонски юристи с българско национално самосъзнание и която по думите му в последно време е изключително активна.

„Комисията за защита от език на омраза вече има над 10 преписки относно хора, които са използвали език на омразата в публичното пространство, започвайки от журналисти, политици и т.н.“, посочи той и добави:

„Самият факт, че македонските институции започват да обръщат внимание на този въпрос, означава че може би вървим в правилната посока.“

Петър Колев смята езиковия въпрос за изчерпан по съдържание след едностранната декларация на РСМ, в която се казва, че македонският книжовен език е кодифициран през 1945 г.

„Но съм длъжен да отбележа нещо много важно – нашите революционери от края на 19-ти и началото на 20-ти век пишеха на български книжовен език“