Днес, 1 февруари, от 11 часа ще бъде почетена паметта на жертвите на комунизма в България. Поклонението ще бъде на обичайното място – в градинката пред НДК в София, пред храма „Свети Георги“, където е издигнат и мемориалът на жертвите на комунизма. Организатори на събитието са Инициатива „Бъдеще с памет“. Ще бъде отслужена панихида от митрополит Геврасий и отдаване на почит пред паметта на репресираните от тоталитарния режим.
1-ви февруари е една от най-черните дати в новата ни история. През 1945 година на този ден са изпълнени смъртните присъди на бившите регенти, дворцови съветници, министър-председателя, министри и народни представители от 25-то Народно събрание. Те са издадени от Първи и Втори върховни състави на т. нар. Народен съд, организиран от новата комунистическа власт под диктовката на Георги Димитров от Москва.
1 февруари се почита за първи път през 2011 г., когато е утвърден с решение на правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов като официален Ден за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Това става по предложение на президентите на Република България д-р Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002), които възприемат идеята от политическия емигрант общественик и филантроп Дими Паница.
Росен Плевнелиев е единственият действащ президент, който с гвардейска рота е отдавал почит пред паметника на жертвите. През първия си мандат като държавен глава на България Румен Радев забрави жертвите на комунизма и нито веднъж не сведе глава за почит пред паметта им. Така утвърди политиката за разделение и противопоставяне на нацията.
Мемориалът на жертвите на комунизма пред НДК е иницииран от над 100 души – репресирани и близки на загинали, интелектуалци и политици през 1994 година.
Строителството е извършено в периода 1997-1999 г. Средствата са дарени от стотици родолюбиви българи. Първите дарители са инж. Цветан Иванчев и поетесата Жени Заимова, а основният спомоществовател е Илия Илиев, политически емигрант в САЩ, чието дарение от 60 000 долара е в памет на родителите му Султана и Богдан Илиеви, преследвани и мъчени от комунистите. Мемориалът е открит на 11 септември 1999 г. с тържествена църковна служба.
Фактор
1-ви февруари е една от най-черните дати в новата ни история. През 1945 година на този ден са изпълнени смъртните присъди на бившите регенти, дворцови съветници, министър-председателя, министри и народни представители от 25-то Народно събрание. Те са издадени от Първи и Втори върховни състави на т. нар. Народен съд, организиран от новата комунистическа власт под диктовката на Георги Димитров от Москва.
1 февруари се почита за първи път през 2011 г., когато е утвърден с решение на правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов като официален Ден за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Това става по предложение на президентите на Република България д-р Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002), които възприемат идеята от политическия емигрант общественик и филантроп Дими Паница.
Росен Плевнелиев е единственият действащ президент, който с гвардейска рота е отдавал почит пред паметника на жертвите. През първия си мандат като държавен глава на България Румен Радев забрави жертвите на комунизма и нито веднъж не сведе глава за почит пред паметта им. Така утвърди политиката за разделение и противопоставяне на нацията.
Мемориалът на жертвите на комунизма пред НДК е иницииран от над 100 души – репресирани и близки на загинали, интелектуалци и политици през 1994 година.
Строителството е извършено в периода 1997-1999 г. Средствата са дарени от стотици родолюбиви българи. Първите дарители са инж. Цветан Иванчев и поетесата Жени Заимова, а основният спомоществовател е Илия Илиев, политически емигрант в САЩ, чието дарение от 60 000 долара е в памет на родителите му Султана и Богдан Илиеви, преследвани и мъчени от комунистите. Мемориалът е открит на 11 септември 1999 г. с тържествена църковна служба.
Още от От редактора
Преди 1040 години българите побеждават византийците при Траянови врата, Василий II се спасява с бягство
Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г
Славната битка на цар Самуил преди 1024 години, когато превзема Адрианопол
С победата над града българският цар нанася тежък удар по византийските опити за инвазия в българските земи. Цар Самуил прави почти невъзможното, удържа разпокъсана България да не бъде взета от Византия години наред.
Преди 83 години Цар Борис III за последно се среща с Хитлер
За първи път фюрерът е ядосан по време на срещите си с българския държавник, когото много уважавал, раздялата е хладна, а само след две седмици Борис III умира