Днес, 1 февруари, от 11 часа ще бъде почетена паметта на жертвите на комунизма в България. Поклонението ще бъде на обичайното място – в градинката пред НДК в София, пред храма „Свети Георги“, където е издигнат и мемориалът на жертвите на комунизма. Организатори на събитието са Инициатива „Бъдеще с памет“. Ще бъде отслужена панихида от митрополит Геврасий и отдаване на почит пред паметта на репресираните от тоталитарния режим.
1-ви февруари е една от най-черните дати в новата ни история. През 1945 година на този ден са изпълнени смъртните присъди на бившите регенти, дворцови съветници, министър-председателя, министри и народни представители от 25-то Народно събрание. Те са издадени от Първи и Втори върховни състави на т. нар. Народен съд, организиран от новата комунистическа власт под диктовката на Георги Димитров от Москва.
1 февруари се почита за първи път през 2011 г., когато е утвърден с решение на правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов като официален Ден за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Това става по предложение на президентите на Република България д-р Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002), които възприемат идеята от политическия емигрант общественик и филантроп Дими Паница.
Росен Плевнелиев е единственият действащ президент, който с гвардейска рота е отдавал почит пред паметника на жертвите. През първия си мандат като държавен глава на България Румен Радев забрави жертвите на комунизма и нито веднъж не сведе глава за почит пред паметта им. Така утвърди политиката за разделение и противопоставяне на нацията.
Мемориалът на жертвите на комунизма пред НДК е иницииран от над 100 души – репресирани и близки на загинали, интелектуалци и политици през 1994 година.
Строителството е извършено в периода 1997-1999 г. Средствата са дарени от стотици родолюбиви българи. Първите дарители са инж. Цветан Иванчев и поетесата Жени Заимова, а основният спомоществовател е Илия Илиев, политически емигрант в САЩ, чието дарение от 60 000 долара е в памет на родителите му Султана и Богдан Илиеви, преследвани и мъчени от комунистите. Мемориалът е открит на 11 септември 1999 г. с тържествена църковна служба.
Фактор
1-ви февруари е една от най-черните дати в новата ни история. През 1945 година на този ден са изпълнени смъртните присъди на бившите регенти, дворцови съветници, министър-председателя, министри и народни представители от 25-то Народно събрание. Те са издадени от Първи и Втори върховни състави на т. нар. Народен съд, организиран от новата комунистическа власт под диктовката на Георги Димитров от Москва.
1 февруари се почита за първи път през 2011 г., когато е утвърден с решение на правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов като официален Ден за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Това става по предложение на президентите на Република България д-р Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002), които възприемат идеята от политическия емигрант общественик и филантроп Дими Паница.
Росен Плевнелиев е единственият действащ президент, който с гвардейска рота е отдавал почит пред паметника на жертвите. През първия си мандат като държавен глава на България Румен Радев забрави жертвите на комунизма и нито веднъж не сведе глава за почит пред паметта им. Така утвърди политиката за разделение и противопоставяне на нацията.
Мемориалът на жертвите на комунизма пред НДК е иницииран от над 100 души – репресирани и близки на загинали, интелектуалци и политици през 1994 година.
Строителството е извършено в периода 1997-1999 г. Средствата са дарени от стотици родолюбиви българи. Първите дарители са инж. Цветан Иванчев и поетесата Жени Заимова, а основният спомоществовател е Илия Илиев, политически емигрант в САЩ, чието дарение от 60 000 долара е в памет на родителите му Султана и Богдан Илиеви, преследвани и мъчени от комунистите. Мемориалът е открит на 11 септември 1999 г. с тържествена църковна служба.
Още от От редактора
Преди 133 години родолюбци създават ВМРО в Солун
Основателите и участниците в организацията се борят за за освобождението на двете области - Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя
123 години памет за Майстора от Брезово - човекът, който ни завеща една "безсмъртна" България
Днес картини на Златю Бояджиев се съхраняват във фондовете на Националната художествена галерия, галерии в страната и Европа и частни колекции
Преди 114 години ген. Делов присъединява Кърджали към Майка България
В резултат на тази славна победа по време на Балканската война Кърджали и Източните Родопи са освободени от вековното робство и стават част от независимата българска държава