„Пакетирането“ на България с Унгария и Полша е много опасно, предупреди пред БНР политологът Даниел Стефанов преди окончателното финализиране на резолюцията на Европейския парламент за върховенството на закона у нас.

„За мен най-големият риск е „пакетирането“ на България с Полша и Унгария. Като гражданин смятам, че мястото на България не е там, въпреки всички проблеми, които имаме, защото това е много сериозен репутационен проблем. Ако България влезе в тази група в очите не само на евродепутатите, но и на останалите членове на Европейския съюз, това ще ни създаде много големи неприятности в бъдеще“, коментира Стефанов.

Стефанов вижда друг риск в създаденото „много голямо очакване сред нашето общество, че в момента, в който не можем сами да намерим изхода от политическата криза, една такава резолюция ще помогне за нейното разрешаване“. Това по думите му е очакване, което по никакъв начин не може да се сбъдне, а несбъдването му се превръща в антиевропейски настроения.

Има държави, които ще се противопоставят на механизъм на директното обвързване на върховенството на правото с еврофондовете, смята политологът. „Предполагам, че ще има санкции, но те няма да са толкова остри. Със сигурност ще има тежка процедура, защото в такъв сложен механизъм няма как процедурите да са леки“, изтъкна Даниел Стефанов.

Позицията на страните-донори в ЕС е много ясна – механизъм за обвързване с върховенството на правото ще има, но трябва да се отчита и остротата, с която държави като Унгария и Полша му се противопоставят, отбеляза още Даниел Стефанов.

С предишната Европейска комисия управляващите се опитваха да приключат връзката между България и проблемите с върховенството на правото. Последните дебати и резолюцията обаче промениха посоката на развитие на тази тема, подчерта Стефанов.

„Ако досега някой си правеше илюзии, че България приключва с този въпрос, след тези дебати и тази резолюция това съвсем не е така. Темата е наново отворена, с пълна сила. Не мисля, че този проблем скоро ще бъде затворен.“

Когато се вкарват такива спорни документи, това, което най-често се случва, не е онова, което очакваме – принципен документ, а борба между отделните политически семейства, поясни още политологът и даде примери как резолюции за Унгария и Полша се превръщат в размяна на удари между отделните политически "семейства".

В случая със самия текст на резолюцията за България всяка една група в Европейския парламент е вкарала „неща, които нея я вълнуват, далеч-далеч не се говори само за върховенство на правото в България“, отчита Стефанов и посочва Истанбулската конвенция, ромите и гей браковете.

„Няма какво да се съмняваме и от едната, и от другата страна как са произведени тези текстове – те идват от български групи и това е част от проблема в този инструмент: да се произведе резолюция на Европейския парламент.“

ЕП е орган със сериозни политически сблъсъци и трудно можем да очакваме резултатът да е балансиран, обобщи политологът.