Иван Сирлещов гостува на Васил Данов в рубриката „Видимо и невидимо: Абордаж“. Дълги години той изследва родословното си дърво. Първите писмени сведения за рода Лещови датират от 1690 г. Иван Сирлещов произлиза от семейството на Димитър Лещов, известен за онова време банскалийски възрожденец и предприемач, търгуващ в Австро-Унгария и Франция.
Съгласно договора между Османската и Австро-унгарската империи, в края на 18-ти век гръцките и българските предприемачи, са можели да се възползват от определени привилегии, въпреки че са православни християни.
Иван Сирлещов попада на писмо от 1788 г., писано от неговия прадядо (9 пъти пра) до императора на Австро-Унгария, с което той моли за разрешение да бъде построена гръцко-влашка църква в Пеща. Църквата е завършена за 10 години и е изографисана от друг банскалия - Тома Вишанов, а по мащаби и блясък е несравнима.
Преди 4 г. И. Сирлещов се свързва с руски свещеници, които в момента служат в българската църква и те го информират, че след края на Втората световна война унгарската държава е изпратила покани до румънската, сръбската и гръцката държави, но не и до българската, до колкото им било известно, „да се вземе“ храма. Отговор не е имало. Тогава през 1949г. в храма се настанява руската църква и слага надпис „московска патриаршия“. В момента църквата, построена преди „само“ 225 г., е на 7-мо място в забележителностите на Будапеща.
Иван Сирлещов е писал до Външно министерство, свързал се е с Фондация „Кирил и Методий“ и Светия синод, с молба храмът да се обслужва от български и гръцки свещеници, т.к. е построен със средствата на родолюбиви българи и гърци, но за съжаление, към момента няма отговор от никого.
Това е поредното посегателство от страна на руската православна църква и руската държава върху религиозно и културно средище на българите, което е „само“ на 225 г. То трябва да бъде спасено, а не да бъде прегазено, както много други светини, от булдозерите на путиновата държава.
За това какво пише в писмото до императора на Австро-Унгария, каква е съдбата на българската църква след 1949г, какво е състоянието на храма и неговия двор - отговори на тези и други въпроси можете да намерите като гледате видеото:
Фактор
Съгласно договора между Османската и Австро-унгарската империи, в края на 18-ти век гръцките и българските предприемачи, са можели да се възползват от определени привилегии, въпреки че са православни християни.
Иван Сирлещов попада на писмо от 1788 г., писано от неговия прадядо (9 пъти пра) до императора на Австро-Унгария, с което той моли за разрешение да бъде построена гръцко-влашка църква в Пеща. Църквата е завършена за 10 години и е изографисана от друг банскалия - Тома Вишанов, а по мащаби и блясък е несравнима.
Преди 4 г. И. Сирлещов се свързва с руски свещеници, които в момента служат в българската църква и те го информират, че след края на Втората световна война унгарската държава е изпратила покани до румънската, сръбската и гръцката държави, но не и до българската, до колкото им било известно, „да се вземе“ храма. Отговор не е имало. Тогава през 1949г. в храма се настанява руската църква и слага надпис „московска патриаршия“. В момента църквата, построена преди „само“ 225 г., е на 7-мо място в забележителностите на Будапеща.
Иван Сирлещов е писал до Външно министерство, свързал се е с Фондация „Кирил и Методий“ и Светия синод, с молба храмът да се обслужва от български и гръцки свещеници, т.к. е построен със средствата на родолюбиви българи и гърци, но за съжаление, към момента няма отговор от никого.
Това е поредното посегателство от страна на руската православна църква и руската държава върху религиозно и културно средище на българите, което е „само“ на 225 г. То трябва да бъде спасено, а не да бъде прегазено, както много други светини, от булдозерите на путиновата държава.
За това какво пише в писмото до императора на Австро-Унгария, каква е съдбата на българската църква след 1949г, какво е състоянието на храма и неговия двор - отговори на тези и други въпроси можете да намерите като гледате видеото:
Още от България
Италиански институт: Цар Самуил се завърна - историческо събитие с политически последици за Балканите
"Немалко трудно пренебрегват факта, че пристигането на останките и пищната церемония, която го съпътства, съвпадат на практика с началото на предизборната кампания за президентските избори", пише коментаторът
Нова платформа осветява България - от изборите до парите зад политиката
„Обичам данните“, казва създателят на тази наистина впечатляваща платформа – Атанас Стоянов, суперпрограмист, който от години живее във Флорида, САЩ, но все по-често се връща в родината и май ще си остане тук.
Министерството на финансите : ГЕРБ разпространява неверни твърдения и внушения
"Сметната палата е независим орган и като такъв работата ѝ не подлежи на вмешателство. Твърдения за „устни указания“ от страна на МФ също противоречат на всякакви законоустановени практики", твърдят от там