Аз съм, може би, последният човек, който е правил историко-политически разговор с Иван Михайлов. Помня всеки детайл от тези разговори. Те обхващат всички важни въпроси от българската история, но особено националноосвободителното движение на българите в Македония от Възраждането и Берлинския конгрес насам.

Аз, който съм преподавал тази материя в СУ „Св. Климент Охридски“ имах възможността да изслушам една изключително важна лекция по българските национални проблеми от човека, който с перо и пушка е създавал тази героична, но и трагична история, от влизането му във ВМРО през 1918 г. та чак докато напусна този свят през 1990 г. Ив. Михайлов в много случаи сам е избирал пътя на борбата на македонските българи за национално запазване и освобождение от чуждо иго. И трябва да се признае, че в периода между двете световни войни той организира цялата духовна и политическа мощ на македонските българи в самата Вардарска и Егейска Македония, на стотиците хиляди бежанци в България, както и на студентските дружества на студенти от Македония в Европа. И по този начин той спасява от духовна асимилация българите във Вардарска и Егейска Македония, а македонският въпрос си остана български.

​Ив. Михайлов беше на 93 години, когато се срещнахме. Каза, че е горд, че през април 1941 г. е върнал Македония на България и е доказал, че смята България за стожер, около който трябва да се събират всички българи. Неговите политически противници и тогава, и днес поднасят на тепсия Македония на Белград и стават палачи на собствения си народ. Преследват с огън и меч българското име, история и език. След Втората световна война македонските българи бяха оставени сами на себе си. Днешните политици в Скопие трябва да разберат, че македонският въпрос не започва от 1944 г. и че той не е сръбски или руски въпрос, а е български национален проблем.

​Съдбата, животът и делото на Ив. Михайлов до най-голяма степен са свързани със самата съдба на Македония и развитието на македонския въпрос от сто години насам. Няма никакво съмнение, че борбата за освобождение на Македония по негово време беше много по-сложна и разнолика в сравнение с турския период, когато македонските българи официално бяха признати и имаха своя културна автономия – училища, черкви, печат и пр., а ВМОРО се бореше предимно за политическо освобождение.

​Между двете световни войни и особено от 1944 г. насам македонският въпрос мина през няколко тежки фази на развитие, което означаваше и сложна творческа промяна в методите, средствата и тактиката на борбата на ВМРО, без да изоставя крайната си цел – самосъхранение на българите в Македония и борба за тяхното освобождение.

​ Именно в това неблагоприятно време за освободителното движение в Македония Ив. Михайлов изяви по един категоричен начин своите големи качества на

идеолог и вожд, на революционер и политик

Под негово ръководство ВМРО, а до голяма степен и легалните националноосвободителни организации на македонските българи успешно противодействаха на сръбската и гръцката поробителска и асимилаторска политика, запазиха националната същност на българщината във Вардарска и Егейска Македония и държаха открит македонския въпрос в периода 1919-1941 г.

​Най-тежкото време за Македония и македонските българи обаче настъпи след 1944 г. , когато не само Белград и Атина, но и комунистическото правителство в София отрече българската националност в Македония. В тези критични моменти Ив. Михайлов остана верен на идеите на освободителното движение и със своята ясна и категорична политическа и национална позиция не позволи борбата на македонските българи да се отклони от своя исторически път.

​В многобройни статии, декларации, изказвания, поредицата от спомени и пр. Иван Михайлов аргументирано и неопровержимо обоснова неизменността и непреходността на българската национална същност и идеология на македонското освободително движение във всичките му проявления. В този случай съдбата беше щедра към него. Той доживя да види своята правота и рухването на една от най-безчовечните доктрини в историята на човечеството, която си беше поставила за задача да унищожи физически и духовно българите в Македония.

​Ив. Михайлов беше щастлив да види възкръсването на българския дух в Македония, възстановяването на легалните македонски братства в България и възраждането на българския националноосвободителен идеал, за който той живя и се бори.

​Историческото дело, пътят и животът на Ив. Михайлов, неговото огромно документално и идейно национално наследство и в бъдеще ще бъдат ориентир за всички, които искат да знаят истината за борбите, жертвите, стремежите и идеалите на македонските българи.

Проф. Димитър Гоцев*, преподавател по Нова и най-нова история на България в СУ „Св. Климент Охридски“. След промените от 10 ноември 1989 г. той създава ВМРО-СМД, което е наследник на ВМРО на Тодор Александров и е негов председател от 1990 до 1993 г. Проф. Гоцев е сред възстановителите на Македонския научен институт и негов директор в продължение на 16 години. Неговият анализ е направен специално за БГНЕС по повод 125 г. от рождението на Иван Михайлов.