Македонските историци трябва да защитят нещо, което не е защитимо. Това е тяхната драма. Те разбират мултиперспективността от политическа гледна точка, без да държат на историческите факти. Това заяви проф. Ангел Димитров, съпредседател на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси.
На 22 и 23 април се състоя 13 заседание на Комисията, на което се обсъждаше Средновековието, края на Първото българска царство /1018 г./ и съдбата на българския цар Самуил. Срещата приключи безрезултатно, защото двете страни имат различия в тълкуването на средните векове.
Проф. Димитров подчерта, че мултиперспективността, за която настояват македонските колеги, означава да се търси повече от една гледна точка за дадено историческо събитие, но това не означава, че трябва да се пренебрегват историческите извори. Той е категоричен, че тезите на техните колеги не почиват на тези извори. За да отклонят вниманието от истинския проблем, македонските историци са започнали една „пропагандна атака“ с много инсинуации към българските учени в комисията.
Една от тези инсинуации е свързана с темата за Гоце Делчев. Проф. Димитров обясни, че на последната среща македонците са повдигнали въпроса в последния половин час, на което българските историци са предложили тази тема да не се разглежда поради липса на време, а да се опитат да решат въпроса с цар Самуил, който е останал открит.
„На тази 13-та среща отново сме на средновековна тема, не остана време да поговорим за Гоце Делчев, която е една нерезултатна тема. Колегите предложиха некоректно в последния половин час да говорим за Гоце Делчев. Те твърдят абсурдно, че сме им отказали. Всичко идва от това, че те изпълняват политическата линия на своето ръководство, категорично да не се признава, че има обща история и да се държат нещата в напрежение. Абсурдни са обвиненията, че не се случва нищо, защото в България няма правителство“, категоричен е проф. Димитров.
„Нашите колеги продължават да смятат, че водим преговори. Научната сфера не е пазар. Това противоречи на всякакви научни принципи и на морала в наука. Трябва да се разграничат нещата и политиците да поемат отговорност за това какво искат да се случи“, каза българският учен пред БНТ.
Проф. Димитров заяви, че се изисква изключителен стоицизъм, за да участваш в работата на комисията, която буксува от пролетта на 2019 г., когато е започнало втвърдяването на позицията на македонците.
„Ние ще продължаваме със срещите, много се надявам, че те ще излязат от този окоп, в който са се окопали и продължават да копаят на надолу“, каза проф. Димитров и подчерта, че българските учени не са изпълнители на политически поръчки, както техните колеги. /БГНЕС
Фактор
На 22 и 23 април се състоя 13 заседание на Комисията, на което се обсъждаше Средновековието, края на Първото българска царство /1018 г./ и съдбата на българския цар Самуил. Срещата приключи безрезултатно, защото двете страни имат различия в тълкуването на средните векове.
Проф. Димитров подчерта, че мултиперспективността, за която настояват македонските колеги, означава да се търси повече от една гледна точка за дадено историческо събитие, но това не означава, че трябва да се пренебрегват историческите извори. Той е категоричен, че тезите на техните колеги не почиват на тези извори. За да отклонят вниманието от истинския проблем, македонските историци са започнали една „пропагандна атака“ с много инсинуации към българските учени в комисията.
Една от тези инсинуации е свързана с темата за Гоце Делчев. Проф. Димитров обясни, че на последната среща македонците са повдигнали въпроса в последния половин час, на което българските историци са предложили тази тема да не се разглежда поради липса на време, а да се опитат да решат въпроса с цар Самуил, който е останал открит.
„На тази 13-та среща отново сме на средновековна тема, не остана време да поговорим за Гоце Делчев, която е една нерезултатна тема. Колегите предложиха некоректно в последния половин час да говорим за Гоце Делчев. Те твърдят абсурдно, че сме им отказали. Всичко идва от това, че те изпълняват политическата линия на своето ръководство, категорично да не се признава, че има обща история и да се държат нещата в напрежение. Абсурдни са обвиненията, че не се случва нищо, защото в България няма правителство“, категоричен е проф. Димитров.
„Нашите колеги продължават да смятат, че водим преговори. Научната сфера не е пазар. Това противоречи на всякакви научни принципи и на морала в наука. Трябва да се разграничат нещата и политиците да поемат отговорност за това какво искат да се случи“, каза българският учен пред БНТ.
Проф. Димитров заяви, че се изисква изключителен стоицизъм, за да участваш в работата на комисията, която буксува от пролетта на 2019 г., когато е започнало втвърдяването на позицията на македонците.
„Ние ще продължаваме със срещите, много се надявам, че те ще излязат от този окоп, в който са се окопали и продължават да копаят на надолу“, каза проф. Димитров и подчерта, че българските учени не са изпълнители на политически поръчки, както техните колеги. /БГНЕС
Още от България
ВСС назначи Мариан Маринов за изпълняващ функциите директор на НСлС
Не са постъпили предложения за избор на титулярен директор
България е отчела най-високата годишна инфлация в Еврозоната
За целия Европейски съюз годишната инфлация през май е достигнала 3,3 на сто спрямо 3,2 на сто през април
Божанов за рокадите в Здравната каса: Смяната на едно лице от фасадата с друго от фасадата показва, че работят старите схеми
Депутатът от ДБ счита, че е резонно ПБ да изтегли номинацията на Асен Меджидиев за подуправител на Здравната каса