Днес нямаме личности като екзарх Йосиф I, който действаше с твърда ръка и заместваше държавата в територии, където нея я нямаше.
И икономисти, и историци трябва да участват в решаването на македонския въпрос. Дори и да бъдат решени инфраструктурните проблеми, което ще е един светъл лъч, ще дойдат историческите и тогава вече ще настъпи трудното.
Това заяви проф. Христо Матанов.
И икономисти, и историци трябва да участват в намирането на решение по спорните въпроси между България и РС Македония.
„И двете групи – и икономисти, и историци – трябва да решават спорните въпроси. Въпросът не е нито само икономически, даже въобще не е икономически. Но от друга страна не е само исторически. В решаването на македонския въпрос трябва да се действа комбинирано“, смята известният ни историк.
Според него, ако проблемът беше само икономически, както очевидно смятат и двамата премиери, какво пречеше на македонците да построят своята част от Коридор № 8, след като Албания и България са на практика готови. Те изгубиха европейско финансиране.
„Забелязвам, че политиката на новото правителство е да се изтласка историческата комисия на заден план. Т.е. да не се поставят онези въпроси, които очевидно ни разделят, но тези въпроси рано или късно ще дойдат. Те са много неприятни. Ако се решат икономическите или инфраструктурните проблеми, което се надявам да стане някакъв светъл момент, ще дойдат историческите. Тогава вече ще настане трудното“, каза проф. Матанов.
Той се спря и на въпроса, Българската православна църква не успя да стане църква-майка на Македонската православна църква, каквото желание имаше през 2017-2018 г.
„Имаше един момент на оптимизъм, когато президентът беше в Бигорския манастир, беше посрещнат много добре. Точно да стане това, но тук има много проблеми, нашата църква не обича да взима решения. Нашият Свети Синод не обича да взима твърди решение“, заяви проф. Матанов, който е бил директор на Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996).
Според него трудно може да се каже дали сме сгрешили, като не сме взели решение.
„Ако го бяхме направили българската църква щеше да изпадне в изолация. Това е ясно. От друга страна тя много време е била в изолация. След обявяването на Екзархията до обявяването на Патриаршията тя е била в схизма с останалите църкви. Въпросът е, че тези хора, които ръководят църквата не са като едновремешните. Не са екзарх Йосиф I, не са другите екзарси, които цепеха с твърда ръка. Те заместваха държавата в териториите, в които държавата я нямаше. Сега няма такива хора. Сегашните хора са отраснали в състояние на слушане. Затова трябва почти като в Библията да се извъртят три-четири поколения, за да дойде онова, което не е отраснало в робство и тогава да чакаме някакво решаване на проблема. По принцип нито един политически, етнически проблем може да се реши бързо, както българите очакват“, подчерта проф. Матанов. /БГНЕС
Фактор
И икономисти, и историци трябва да участват в решаването на македонския въпрос. Дори и да бъдат решени инфраструктурните проблеми, което ще е един светъл лъч, ще дойдат историческите и тогава вече ще настъпи трудното.
Това заяви проф. Христо Матанов.
И икономисти, и историци трябва да участват в намирането на решение по спорните въпроси между България и РС Македония.
„И двете групи – и икономисти, и историци – трябва да решават спорните въпроси. Въпросът не е нито само икономически, даже въобще не е икономически. Но от друга страна не е само исторически. В решаването на македонския въпрос трябва да се действа комбинирано“, смята известният ни историк.
Според него, ако проблемът беше само икономически, както очевидно смятат и двамата премиери, какво пречеше на македонците да построят своята част от Коридор № 8, след като Албания и България са на практика готови. Те изгубиха европейско финансиране.
„Забелязвам, че политиката на новото правителство е да се изтласка историческата комисия на заден план. Т.е. да не се поставят онези въпроси, които очевидно ни разделят, но тези въпроси рано или късно ще дойдат. Те са много неприятни. Ако се решат икономическите или инфраструктурните проблеми, което се надявам да стане някакъв светъл момент, ще дойдат историческите. Тогава вече ще настане трудното“, каза проф. Матанов.
Той се спря и на въпроса, Българската православна църква не успя да стане църква-майка на Македонската православна църква, каквото желание имаше през 2017-2018 г.
„Имаше един момент на оптимизъм, когато президентът беше в Бигорския манастир, беше посрещнат много добре. Точно да стане това, но тук има много проблеми, нашата църква не обича да взима решения. Нашият Свети Синод не обича да взима твърди решение“, заяви проф. Матанов, който е бил директор на Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996).
Според него трудно може да се каже дали сме сгрешили, като не сме взели решение.
„Ако го бяхме направили българската църква щеше да изпадне в изолация. Това е ясно. От друга страна тя много време е била в изолация. След обявяването на Екзархията до обявяването на Патриаршията тя е била в схизма с останалите църкви. Въпросът е, че тези хора, които ръководят църквата не са като едновремешните. Не са екзарх Йосиф I, не са другите екзарси, които цепеха с твърда ръка. Те заместваха държавата в териториите, в които държавата я нямаше. Сега няма такива хора. Сегашните хора са отраснали в състояние на слушане. Затова трябва почти като в Библията да се извъртят три-четири поколения, за да дойде онова, което не е отраснало в робство и тогава да чакаме някакво решаване на проблема. По принцип нито един политически, етнически проблем може да се реши бързо, както българите очакват“, подчерта проф. Матанов. /БГНЕС
Още от България
ДБ представя мерки за спиране на източването на здравната система
Предложенията са насочени срещу едни от най-сериозните проблеми в системата - фиктивно лечение, източване на НЗОК, двойно и многократно отпускане на скъпи лекарства, завишени цени, непрозрачни болнични разходи и нагласени обществени поръчки
Как да си осигурите спокойствие, когато поемате дългосрочен финансов ангажимент?
Покупката на жилище, финансирането на образование, стартирането на собствен бизнес или придобиването на автомобил често изискват поемането на дългосрочен финансов ангажимент. Решението може да отвори нови възможности, но същевременно да постави семейния бюджет под напрежение за години напред.
Васил Велев: МВР е в миналия век, когато беше юмрук на пролетариата. Един служител ни струва 3589 евро месечно, пенсиите са отделно
От друга страна е разходът, който се прави. 93% от всичките разходи в МВР са за персонал - заплати, осигуровки, 20 заплати при пенсиониране. Такава привилегия също няма в останалите страни. Това също е остатък от миналото", настоя гостът.