По време на всяка криза всички се сещат за Конституцията. Тези дни отново се заговори за възстановяване на конституционализма и парламентаризма. След като обществото приема, че сме в криза, независимо как ще я оценим, всички се опират на този постулат. Това е и истината. Ако не се възстанови парламентарната система в пълното ѝ многообразие, няма да имаме успех.

Това заяви в интервю за БГНЕС историкът проф. Милко Палангурски.

„Парламентаризмът си отмъщава. В момента, в който го подцениш, той рано или късно „забива нож“ на онези политици, които не са спазвали парламентарните практики. Няма друг модел в цивилизования свят, в цивилизована Европа“, посочи още историкът и допълни: „Парламентаризмът е гаранция за успешното ни развитие“.

По повод на днешния 16 април, когато отбелязваме Деня на Конституцията и празник на българските юристи, професорът разказа:

„На този ден отбелязваме създаването на модерна България. Модерна в смисъла на онова, което е съвременно в XIX век – страна, в която населението има правото на самоуправление, да излъчва своите изборни органи, да има своите права и задължения, свобода на словото и печата, на движението. Всичко онова, което наричаме съвремие. Онова, което предните 12 века българската нация не е имала. В тези 142 вече години то е факт, разбира се с отклонения по време на тоталитарната система, но винаги в някакъв конституционен режим“.

„В исторически план, според решенията на Берлинския договор, България започва да функционира в деня, в който се изработва основния закон (Търновската конституция – бел. ред.) и се избира държавен глава. Това е началото на възкръснала България. Аз неслучайно казвам, че това е денят, който трябва да бъде национален празник, защото всичко друго е свързано с политически събития, много често не споделяни от цялата нация“, подчерта още историкът.

За различни политически заявки за промяна на сега действащата Конституция, историкът смята:

„За да се свика Велико Народно събрание, първо се изисква политическа воля и разбирателство в Обикновеното Народно събрание и трябва да се постигне конституционно мнозинство. Винаги съм казвал, че като функция Великото Народното събрание брани България и българската политическа система от непремислени ходове“.

„Сегашната Конституция позволява промяна на конституционно ниво, но не и по основните принципи на държавното устройство. Тя може да бъде фино настройвана. Последната конституция е най-променяната, мисля, че са шест промените и това в няколко посоки по време на европейската ни интеграция. Това, че е най-променяна не означава, че е променена нейната същност. Тя си остава такава, каквато е заложена в основните си принципи. Това е най-важното – духът на основния закон“, категоричен е проф. Палангурски.

Според него всеки, който смята, че ще може да промени Конституцията из основи, чрез Велико Народно събрание, си прави много груба сметка.

Историкът има и мнение за решението на предходния парламент да се премести изцяло в сградата на бившия Партиен дом.

„Смяната на пленарната зала е грешка. Сградата е петата чисто парламентарна сграда в европейската история. Неслучайно в нейните темели е турена една капсула, в която е записано, че тази сграда трябва „Да послужи за увековечаване на равнопоставеността и свободата в България и за прослава на българския народ“. Тя е поставена от Княз Александър, председателят на парламента Стефан Стамболов и председателят на Синода митрополит Климент. Тази сграда предшества култови сгради като унгарския парламент, който е може би една от най-красивите европейски сгради. Тя е построена няколко месеца след окончателното завършване на Виенския парламент и далеч преди парламентарната сграда на сръбската Скупщина, която е от същия архитект – Константин Йованович“, напомни проф. Палангурски.

По думите му сградата на парламента е символ, а твърдението, че там на българските народни избраници им е тясно, според проф. Палангурски, не бива да се коментира.

„Българският парламент при Стамболов е бил 290 души и не са се оплаквали от теснотия. Партийният дом може да се използва като административна сграда, но парламентарните заседания трябва да си останат в старата сграда, символ на онова, което наричаме българска историческа памет и български парламентаризъм. В тази сграда, независимо от превратностите, винаги се е започвала промяната в българската история, за добро или лошо“, посочи той.

„Българите преди 140 години, в една кална София, където няма още дори една павирана улица, намират средства за 11 месеца и половина да построят сграда на българския парламент. В центъра на София са турени символите – Българската академия на науките (БАН), Софийският университет, парламентът и храмът на Българската православна църква. Какво повече има да говорим? Идеята, че парламентът трябва да се върне в историческата си сграда е правилна“, категоричен е историкът, припомняйки, че такава сграда няма дори люлката на демокрацията – Гърция, която използва стария дворец на първия си крал за заседанията на законодателния си орган.