"Постоянно действащият парламент се превръща в предизборен орган. Безсмислено е в една парламентарна държава парламентът дълго време да отсъства, но качеството на политическия живот може да изкористи тази идея", коментира пред БНР във връзка с последните конституционни поправки проф. Милко Палангурски, историк от Великотърновския университет, автор на новоизлязлата книга "Съграждането на модерна България – нотабилите, конституцията и князът".

"Ние, българите, имаме комплекс, че нашето освобождение е плод на чужди сили и този комплекс ни играе лоша шега, че имаме подарена държавност. Истината обаче е различна. Ролята на нашите политически дейци е много по-голяма", подчерта проф. Палангурски.

Според историка става дума за "дългосрочна стратегия, че можем да бъдем само придатък към някоя велика сила и нямаме творчески възможности за самоуправление".

"Има постоянен сблъсък с контролиращата Руска империя – тя контролира целия процес. Това е невероятен сблъсък. В Учредителното събрание над 15 пъти на нашите първостроители се забранява да правят определени дейности. Дипломатите още на втората седмица започват да пишат – "тук има здраво национално малцинство, което ще направи конституция, но много скоро ще поеме по своя път."