2 Февруари, 2026

Проф. Тодор Галунов: В един момент напрежението ще избухне и ще ни прати на избори, но няма да е сега

Проф. Тодор Галунов: В един момент напрежението ще избухне и ще ни прати на избори, но няма да е сега

Тодор Галунов


"Ако сега се закрепят нещата и сглобката оцелее за нови 9 месеца, следващият опит няма да е успешен. В най-добрия случай този кабинет ще изкара до края на календарната година. През новата сигурно ще се говори за извънредни парламентарни избори", прогнозира пред БНР политологът проф. Тодор Галунов.

Той коментира изказването на премиера Денков, който заяви: "Не искаме избори, но няма да позволим да бъдем параван за отклоняване на основните ни приоритети". 

"Основните формации, които участват в кабинета, би трябвало да се разберат за ротацията и продължаването на сглобката. Независимо, че премиерът иска да покаже една по-твърда позиция на ПП-ДБ, те не са готови за избори и съм склонен да приема, че ще отстъпят от своите претенции. ГЕРБ по-скоро биха наложили своята воля. Социологията показва, че ПП и ДБ в най-добрия случай смъкват с малко броя на своите депутати. Те не вървят напред. Ще се стигне до някакво споразумение. Ще се приложи в ход и нестабилната външнополитическа обстановка. И двете формации не биха искали да се изправят пред политическия съд на избирателя". За ДПС едни избори едва ли ще донесат нещо ново – те нито ще качат, нито ще смъкнат своите резулатати, прогнозира проф. Галунов.

"Парламентарната опозиция сякаш не  е в състояние да качи своя резултат, няма иизвънпарламентарен натиск за нови избори. Политическият интерес ще надделее, но това напрежение ще продължи, обобщи политологът. 

"Те имат общи интереси във външната политика, но не и във вътрешната.   Има една огромна електорална маса – структури на ГЕРБ, които се чувстват непредставени във властта. ГЕРБ иска повече власт, но това  е логично с оглед на статуквото в парламента. Напрежението в един момент ще избухне и ще прати страната на нови избори, но няма да е сега", прогнозира той и добави, че не се наема да прогнозира дали нова партия би могла да влезе в парламента.

"Но към момента има едно скрито недоволство срещу управлението. Рейтингът на кабинета не е много висок. Факторите, които биха могли да предизвикат нови избори, сигурно си правят сметка и кога те биха били по-успешни за тях. Докато няма радикални размествания, избори могат да бъдат проведени, но те няма да променят радикално ситуацията, макар че тя е динамична. И някой може да направи тежка политическа грешка. Подписването на споразумение би било предимно за пред обществото, за да покаже, че намеренията да се работи по приоритетите са сериозни, посочи проф. Галунов.

"Но това недоверие ще продължи. То няма как да бъде намалено. Има сериозна битка на тема регулатори. Никога не е имало такава битка точно за тези институции. Никога регулаторите не са били по-важни дори от състава на Министерски съвет. Те са поставени над традиционните политически институции. Те ще бъдат излъчени на партиен принцип. Но голяма част от състава им ще "надживее" състава на Министерски съвет и парламента".

Проф. Галунов е изненадан от високата значимост, която двете водещи формации придават на Министерството на външните работи.

"Чудно ми е как заради него са в състояние да хвърлят България в извънредни парламентарни избори. То няма неформален статут на най-важно през последните години. Не се очакват и нови политики".

Сподели:

Коментари (0)

Илияна Йотова ще обсъди с ПГ на ГЕРБ и ПП-ДБ  назначаването на служебен премиер

Илияна Йотова ще обсъди с ПГ на ГЕРБ и ПП-ДБ назначаването на служебен премиер

Съгласилите се да оглавят служебно правителство са Андрей Гюров, подуправител на БНБ, зам.-омбудсманът Мария Филипова, председателят на Сметната палата Димитър Главчев и зам.-председателите на Сметната палата Маргарита Николова и Силвия Къдрева

Борислав Гуцанов напира за лидер на БСП

Борислав Гуцанов напира за лидер на БСП

По думите му предстоящият Конгрес има ключова роля за избора на председател, който да изведе социалистите от кризата и да върне доверието към Столетницата

България успя да задържи дефицита до 6,8 млрд. лева, което е  3,1% от БВП

България успя да задържи дефицита до 6,8 млрд. лева, което е 3,1% от БВП

Общият размер на дълга през годината достига до над 61 млрд. лева, а фискалният резерв - над 17 млрд