Промяната в България - ще се сбъдне ли?

Емилия Милчева, Дойче веле

Няма съмнение, че мениджърите на най-новия политически проект в България се справиха успешно, след като за два месеца успяха да наложат марката на Промяната и да спечелят избори. Преди да стане име и нарицателно за формацията на Кирил Петков и Асен Василев, промяната беше надежда и очакване, напрегнато до скъсване от служебното управление и трите парламентарни вота за година.

Умората и омерзението от над десет години стабилност ала Бойко Борисов и месеците на изолация заради Ковид-19 си казаха думата. Край и обновление. Ново начало, промяна на целите, на "говорещите глави" в медиите, промяна на езика и политическата комуникация.

Пионерите на промяната

Гласувалите за промяната български граждани още не знаят дали ще последват процеси на разрушение или трансформация, или и двете. Новите млади лица в политиката се асоциират по подразбиране с прогрес и съзидание, а българската държавност се нуждае от преустройство. Но тепърва ще бъде изпитвана тяхната ефективност на лидери - дали са способни да налагат политиките, за които се договориха четиримата съюзници в управляващата коалиция, да формират нови модели за правене на бизнес и на институционализъм. Засега демонстрират завидно бодрячество.

Пионерите на промяната лесно печелят любовта на гласоподавателите, защото "продават" най-търсената стока - надежда за бъдещето. Да си спомним СДС и екстатичното вълнение, обхванало нацията. Така беше и с царя, макар че въодушевлението от обещанието му за 800-те дни бързо изтля. Ентусиазъм се появи при възкачването на ГЕРБ и Борисов, но се изпари, когато стана ясно, че и тази партия няма да пипне с пръст съдебната система и задкулисието ѝ. Всяка промяна се дави точно в тази яма. Затова е неизбежно да се започне оттам. Хората ще повярват непоколебимо в промяната само ако висши корумпирани политици най-сетне получат ефективни присъди - и смяната на един главен прокурор не е решението на целия проблем.

"Промяната" срещу "Всеки сам си преценя"

"Снишаването" е сред тарикатските маневри за оцеляване на онези, които се страхуват, че промяната ще наруши оразмереното им битие. Снишаващите винаги са мнозинство - и противовес на промяната. "Ще се поснишиме да мине тая буря... Ако не мине бурята, тогава ще се преустройваме", каза Тодор Живков в известната си реч от 1987-а година.

34 години по-късно в социалните мрежи се роди съвременната версия на "снишаването", на липсата на гражданска позиция - "Всеки сам си преценя". По БНР доцент Надежда Сталянова от Факултета по славянски филологии в Софийския университет определи тази фраза за "реплика на годината" в контекста на пандемията от Ковид-19 и призивите за ваксинация. "Човекът, създал тази реплика, не се е самоиронизирал. Репликата възникна като съзнателна позиция, противопоставяща се на научния прогрес. И разбирането за това, че всеки има право да взема решения за своето здраве и живот", коментира доцент Сталянова.

Бурята на пандемията няма да мине, а заради снишилите се самопреценящи България е последна в ЕС по брой ваксинирани. Така остава зад "новата Желязна завеса, този път от Ковид-19", по определението на латвийската външна министърка Сандра Калниете. Инициаторите на промяната засега не надмогват на "Всеки сам си преценя", макар да обещават по 75 лева на всеки пенсионер, който се ваксинира срещу коронавирус. 2021-ва надмина миналата година по смърт от Ковид-19 - над 21 000 срещу 8554, независимо от закупените и доставени ваксини.

Знаете ли колко души са необходими за каквато и да е социална промяна, за достигане на онази повратна точка, която променя драстично възгледи и формира нови политики, като например за правата на хомосексуалните в Съединените щати? Отговора дава изследване, цитирано в World Economic Forum: 25 процента от населението може да осъществи Промяната. Има ли толкова граждани в България, които да реализират повратната точка? Съдейки по ниския брой гласували - не.

В България промяната все още е дума - макар и думата на 2021-а. Същинското предстои.