Калин Манолов, manolov.blog

Пропагандният „безсмъртен полк“ се готви утре пак да марширува по улиците на България. През 2018 набиваха крак в 49 града, през 2019 – в 60, утре не знам, до вечерта услужливите национални телевизии вероятно ще ги преброят. Та в този безсмъртен полк „рамо до рамо крачели наследниците на Героите – българи и руснаци, дейци от Съпротивата в България, СССР, Европа и света, дали своя принос в десетилетната борба за разгрома на фашизма и националсоциализма през ХХ-ти век. Целта била „да се съхрани личната памет за загиналите в антифашистката съпротива и през Втората световна война“ , обясниха организаторите миналата година. Тази ще кажат същото. Следващата – също. Защото на пракитика няма какво да кажат.

Загубилите близките си в „десетилетната борба“ в тези маршове са пренебрежимо малко. За истински ветерани да не говорим – те трябва вече да надхвърлят 100-те. Повечето маршируващи в Русия са статисти, предимно от администрацията и тайните служби, които размахват снимки на случайни хора, отпечатани в милионен тираж. Има дори и затворници. И разбира се, един вечен президент. През 2015 Путин застана начело на марша в Москва с портрет на баща си в ръка.

Очаквам утре бившият премиер Борисов да нарами снимка на дядо си, пребит като куче в царевицата на двора, и да поведе софийския полк. До него бодро ще марширува сегашната вицепремиерка Корнелия Нинова. 

Що се отнася до портретите, които „однополчане“ носят, май са станали дефицитни, щом почнаха да си ги крадат. На 30 април 2019 от Севастополското движение „Бессмертный полк“ бяха откраднати 500 портрета на участници във Втората световна война. В кой ли руски град ги размахват днес?

Това си е техен проблем, да се върнем в България. Понеже ни говорят за герои, държа да кажа, че нито във влезлите с Червената армия руски окупатори, нито в българските партизани, има нещо героично. Ето защо:

За 45 години 7-те хиляди партизани през 1944 , се размножиха в геометрична прогресия. През 1989 в България вече имаше 200 000 активни борци, някои от тях буквално от девето коляно. А комунистическият режим, за който уж били„ лели кръвта си“, през 2000-та бе обявен за престъпен със закон. Дали тогава „дейците от съпротивата“ са герои или престъпници?

Платили сме си с лихвите на руските „освободители“. Според подписаното на 28 октомври 1944 в Москва „Споразумение за примирие между България и СССР“, българското правителство поема разходите на Българската армия за участие в „Отечествената война“, въпреки че тя е война на чуждо отечество, плаща репарации, възстановява имущество на победилите страни-съюзници и „предоставя стоки, средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното (Съветското) главно командване за изпълнение на неговите функции“. „Тоталът“ както обича да казва трикратният ни бивш премиер, възлиза на 133 280 719 447 лв. Приходната част на бюджета за 1945 г. е 43 млрд. лв. Тоест, дали сме 40 000 жертви и сме платили три годишни бюджета за съмнителното удоволствие да ни „освободят от фашизма“.

„Освободителите“ са заграбили и архивите ни. През февруари 1945 г. съветската окупационна администрация прибира всички архиви на министерствата, армията и полицията на Третото българско царство. Москва не само че още не дава и дума да се издума за връщане на оригиналите, макар Путин да обеща с половин уста това по време на посещението си в България през 2008 г., но и имаше наглостта да поиска по долар и 74 цента за всяка страница ксерокопирана архивна единица. И то ако представим опис на исканите документи. Как да го направим, като не знаем какво точно са откраднали?
За сметка на това Кремъл проявява свръхчувствителност към съдбата на многобройните паметници на “жертвите” на Червената армия в България. От 4 май 2022 малоумници от СоюзРоссофиловБолгарии в камуфлажни униформи дават нощни дежурства пред МОЧА, сизмпатизанти им носят храна и вода, а полицията вместо да ги разгони, ги пази https://m.facebook.com/photo.php?fbid=5470545722957204&id=100000054905762&set=a.728612800483877&source=48!

Фактът, че на територията на страната няма нито един убит в сражения червеноармеец, не пречи на високопоставени руски политици и чиновници и до днес публично да твърдят, че България е била освободена “от фашизма и германските окупатори” с кръвта на съветските войници и офицери. Малцина обаче знаят, че за да изградят мита за извоюваната с кръв българска свобода, руснаците внасят в България …трупове. В началото на 1945 г. около 200 трупа на съветски войници, убити в боевете в Югославия, са докарани от Сърбия в България. С тях се оформят няколко „съветски военни гробища“ в български градове.

Въпреки всичко казано и още много неказано, българските политици се отнасят доста позитивно към тази откровено пропагадна идея на Кремъл. Достатъчно е да споменем откровения русофил и по съвместителство втори мандат президент Румен Радев, лидреката на БСП Корнелия Нинова, председателя на парламентарната партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, бившия служебен премиер и пресен партиен лидер Стефан Янев… Малка утеха е , че Демократична България поиска отмяната му, и то в последния момент. Бас държа, че русофилите ще маршируват, и ще са по-нахъсени отвсякога.

А днес освен Денят на победата, е и Денят на Обединена Европа, в която членуваме от 15 години. И на която Русия на 24 февурари 2022 обяви война.